Св. Йоан Кръстител – катедралата с най-красивия под в света

Заварвам едноименния остров доста по-различен, отколкото го помня. Новите времена със замах са променили Малта. Заедно с лежерното безвремие са изчезнали и чаровните стари автобуси, които едва кретаха по пътищата на острова. За сметка на това трудно правя снимка, без да хвана поне няколко строителни крана, проточили шия над никнещите високи сгради. За това време населението на архипелага се е увеличило почти двойно, трафикът е станал безмилостен, а като прибавим това, че светофарите и дори пешеходните пътеки все още са рядкост, често се налага да пресичам на прибежки. След като спомените ми преживяват челен сблъсък с новата реалност, се отправям към столицата Валета, за която съм сигурна, че все още е застинала във времето, понеже е под егидата на ЮНЕСКО.

Но да се върнем няколко века назад, когато Орденът на рицарите хоспиталиери възниква в Йерусалим по време на кръстоносните походи. Първоначално е религиозно братство, което помага на поклонниците в Светите земи. С падането на Йерусалим под османско владичество рицарите започват да изпълняват и военна роля. По-късно се установяват на остров Родос, но скоро са прокудени и оттам. Така стигаме до 1530 г., когато императорът на Свещената Римска империя Карл V присъжда Малта на Ордена. При Голямата обсада от 1565 г. рицарите, предвождани от своя Велик магистър Жан дьо ла Валет, успяват да отблъснат османлиите, но резиденцията им в Биргу е разрушена. Ла Валет издава заповед за построяване на нов укрепен град, който и до днес носи неговото име. Централно място е отредено за катедралата „Свети Йоан Кръстител“, посветена на покровителя на Ордена. Тя е и първата ми цел.  

Наричат я „катедралата с най-красивия под“. Съставен е от 405 надгробни мраморни плочи в чест на някои от най-изтъкнатите рицари на Малтийския орден. Макар всяка от тях да има уникален дизайн, често се забелязват скелети или черепи и ангели с тромпети или лаврови венци като символи съответно на смъртта, славата и победата. Епитафиите върху надгробните плочи са изписани на латински и описват делата и добродетелите на рицарите.

А после насочвам взор и към тавана, който е не по-малко впечатляващ. Дело е на италианския художник Матия Прети, който посвещава шест години от живота си, за да изрисува с маслени бои сцени от живота на Йоан Кръстител.

С трепет очаквам и изкачването на южната кула на катедралата. Двете камбани на северната кула бият всеки ден, други две в южната огласяват града при специални поводи, а над тях има още три, които бият на всеки четвърт час. От върха ме делят 99 стъпала, които, оказва се, трябва да преодолея за 30 минути. Нищо работа, ще кажете.

Стълбите до първото ниво са сравнително широки и отвеждат до вътрешна тераса, която позволява да се снима пода отвисоко, както и да се види по-отблизо тавана. В точния момент се отправяме към втората площадка. Стълбите, двойно по-тесни и стръмни, се вият спираловидно. Озоваваме се зад циферблата на часовника минута преди 14:15. Едната камбана бие веднъж, втората – два пъти. Странна работа! Всеки, учил английски, е изпитвал затруднение да открие логика в казването на часа – първо минутите, после часовете. Да не забравяме и разделянето на циферблата на четвъртини. Принципът тук е подобен. Едва се провираме по тясното стълбище до третата площадка, за да чуем звъна в 14:30 – първите две камбани отброяват последователно изминалите две четвъртини, а третата камбана бие два пъти за часа.

Следва дори по-трудно слизане по витите стълби и обяд в заведението на площада пред катедралата, за да видя какво ли ще стане в 15:00 ч. Четири удара за четирите четвъртини и три за часа или общо седем. За да стане още по-объркано, ще кажа, че механизмът не позволява отброяване на повече от шест удара за часа и цикълът започва отначало. Ако трите циферблата на южната кула не заблудят дявола кога точно е службата, то ударите на камбаните със сигурност ще го направят. Няма да чакам да стане 19:00, казвам си, и тръгвам от заведението.