Букурещ – древен и младолик

С времето селцето, което основали Букур и Дъмбовица, се разраства, за да се превърне в един от най-големите европейски градове. Малко сгради свидетелстват за времето преди Букурещ да стане столица на Румъния през 1862 г. Разрушенията по време на Втората световна война, земетресението във Вранча и систематизацията (програма за градско планиране на диктатора Николае Чаушеску) водят до цялостното преобразяване на румънската столица. Макар Букурещ да носи на плещите си многовековна история, изградените нови сгради и широки булеварди го правят младолик и модерен.

Някогашният исторически център бил с малки павирани улички, пъплещи по склоновете на хълма Уранус. Обитаваният от търговци и занаятчии едноименен район имал бохемски чар. Жертва на систематизацията стават не само домовете на десетки хиляди души, но и множество работилници, фабрики и дори манастири, за да се даде изява на грандиозния продукт на „многостранно развитото социалистическо общество“.

Днес издигащият се на това място Дворец на парламента гордо се кичи с прозвищата най-голяма парламентарна сграда в света и една от най-големите административни сгради, строени някога. Площта на всеки етаж е 365 000 кв.м. Нещо повече, освен видимите за окото 12 етажа, сградата разполага и с 8 подземни нива. Заради мегаломанските си размери и прекомерно тегло сградата потъва ежегодно с шест милиметра.

Реализирането на проекта на 700 архитекти начело с Анка Петреску започва през 1984 г. и официално се води, че завършва няколко години по-късно, макар повече от три десетилетия след това в необятната сграда все още да има недовършени зали. От общо 1100 помещения днес се използват едва една трета. В тях са разположени Сенатът, Камарата на депутатите, три музея (Националният музей за съвременно изкуство, Музеят на комунистическия тоталитаризъм и Музеят на Двореца) и международен конферентен център.

Сред оцелелите при систематизацията сгради, за щастие, е и построената през XVII век Патриаршеска катедрала „Св. св. Константин и Елена“. Откриваме я на съседния Митрополитски хълм. Интерес представлява фактът, че в нея се съхраняват мощите на свети Димитър Басарбовски, когото румънците наричат Димитър Нови.

Димитър Басарбовски прекарва част от живота си в скалния манастир в родното си село. След смъртта му се появяват множество свидетелства за чудотворната сила на мощите му. През 1774 г. те са пренесени в Букурещ, където чудесата продължават. Скоро след това Димитър Басарбовски е провъзгласен за покровител на града. В началото на XIX век избухва чумна епидемия, която отнема живота на десетки хиляди души в Румъния, но след отслужена литургия и литийно шествие из Букурещ с мощите на светеца, чумата отстъпва. По време на Първата световна война наши войници правят неуспешен опит да откраднат и върнат мощите в България.

В контраст с грандоманското начинание на Чаушеску за преустройство на историческия център на града са и къщите, които се намират в Националния музей на селото. Румънският фолклорист Димитрие Густи създава този етнографски музей на открито през 1936 г. На площ от 100 000 кв.м, като в резерват, който да ги съхрани за идните поколения, са приютени 123 постройки от Банат, Добруджа, Трансилвания, Марамуреш, Тулча и много други региони. 

Автор: Елица Лукова

Снимки: www.shutterstock.com