Приказки от 1001 нощ
Текст и снимки: Елица Лукова

Имало едно време девет шейхства, разположени там, където солените води на морето целуват пустинните брегове на Арабския полуостров. Жителите им били толкова бедни, че едва изкарвали прехраната си с риболов, добив на перли и търговия. Присъствието на Великобритания в региона им давало чувство за сигурност в този войнствен свят. В края на 50-те години на XX век в иначе неплодородните територии са открити залежи на нефт и когато десетилетие по-късно Обединеното кралство решава да изтегли военните си части от региона, тези земи се превръщат в апетитна хапка. За да са по-силни срещу враговете си, шейх Зайед бин Султан ал Нахаян започва да води преговори за обединяване на шейхствата. На прага на подписването на споразумението Катар и Бахрейн се оттеглят и обявяват независимост. Абу Даби, Дубай, Шаржа, Аджман, Фуджейра и Ум ал-Куейн създават Обединените арабски емирства, а Рас Ал-Хайма се присъединява към тях малко по-късно. Трите новосформирани държави започват да пишат тази страница от своята история през 1971 г. и само за няколко десетилетия претърпяват фантастична трансформация – от крайно бедни пустинни държави до икономическо чудо.
Абу Даби
Абу Даби е главният град на едноименното емирство и столицата на ОАЕ. Смята се, че възниква през 1761 г., когато, както реди една легенда, човек от племето Бани Яс се прицелва в газела по време на лов, а в краката му бликва сладка вода. Той пощадява живота на газелата, а племето изгражда защитен форт около извора. Наричат го Абу Даби, което означава „бащата на газелата“.
Етно селцето насред космополитния град ни дава възможност да надзърнем към миналото на страната преди ерата на петрола. През XVIII и XIX век основният поминък в крайбрежните райони е свързан с вадене на перли. Децата от малки се включвали в изкарването на препитанието на семейството. Те отваряли мидите, които бащите им вадели от морето. Изключително неблагодарна работа, като се има предвид, че на 10 000 миди можело да попаднат на една перла с желания размер и цвят.
Тленните останки на считания за баща на нацията шейх Зайед са положени в Голямата джамия на Абу Даби. За посещението там съм подготвила риза от непрозрачна материя, която да покрива китките на ръцете ми. Панталоните ми са дълги под глезените и достатъчни широки. Нося си и шал за главата. И все пак след всичко, което научавам, ми се струва по-уважително да спазя традициите и да вляза в молитвения дом на мюсюлманите с абая и шайла (хиджаб). Купувам си разкошен комплект в бордо. Докато се обличам и си правя селфи пред магазина, групата ни като че ли се изпарява. За щастие, много скоро започвам да откривам познати лица. Ето че повечето сме намерили чудесен начин хем да почетем местните обичаи, хем да отнесем националните облекла като сувенир в домовете си. Разчупили местния табиет жените да обличат черни одежди, нашенките са предрешени в пъстроцветни абаи. Някои от мъжете ни пък са заложили на традиционната кандура (дълга бяла риза), с бяла гутра (кърпа) на главата и черен агал. Подобният на въже агал е препратка към бедуинското минало на емиратите, когато нощем те връзвали с него предните крака на камилите си, за да не избягат в пустинята.

Въпреки добрата предварителна подготовка, страхопочитанието, което ме връхлита, когато влизам в най-голямата джамия в ОАЕ, ме сварва неподготвена и буквално оставам без дъх. Сградата е увенчана с 82 купола, а изящните колони, инкрустирани с полускъпоценни камъни, са точно 1096. Седемте полилея (по един в четирите преддверия и три в молитвената зала) са обсипани с милиони кристали Сваровски. Вътре откривам още едно чудо. Цели две години са необходими на 1200 занаятчии да изтъкат считания за най-голям килим в света, който е с площ 5400 кв.м. Впечатляващото им творение с тегло 35 т е пренесено дотук с два самолета и довършено на място.
Преди да се отправя към местния Лувър за доза изкуство, си давам кратка почивка, за да изпия едно арабско кафе, подправено с кардамон, а след глътката горчива живителна течност се подслаждам с фурма. Традиционният ритуал на приготвяне и сервиране на кафе по тези земи обаче е далеч по-дълъг от моето мимолетно изживяване и е включен от ЮНЕСКО в Списъка на нематериалното културно наследство.
Следва продължение…
февруари 2025
