Приказки от 1001 нощ: Манама

Водите на Арабско море и днес са гладки като тепсия. Корабът ни се носи лежерно към най-малката държава в района на Персийския залив – Бахрейн. Архипелагът е разположен на един хвърлей разстояние от Саудитска Арабия и започвам тайничко да съжалявам, че няма да се отбием и в най-голямата по площ страна на Арабския полуостров.

В състава на архипелага влизат 50 изкуствени и 33 естествени острова. Пристанището, на което акостира корабът, е изградено на един от онези, дело на човешката инженерна мисъл. Ако пристигахме обаче по въздух, щяхме да кацнем на летището в Мухарак, разположено на естествен остров. Три моста свързват старата и новата столица – Мухарак и Манама.

Бахрейн е една от младите държави в региона, която обявява своята независимост през 1971 г. Името на страната означава „две морета“ – соленото Арабско, в което е разположен архипелагът, и сладкият подземен водоносен слой. Точно това наблюдаваме, докато вървим към Португалската крепост – в плитките крайбрежни води съвсем ясно се виждат многобройните бълбукащи артезиански изворчета.

Петролните залежи по тези земи са открити през 1932 г., а дотогава бахрейнците разчитат за препитанието си най-вече на традиционния за Близкия изток добив на перли, чийто залез закономерно настъпва с появата на култивираните бисери. Заради уникалното съчетаните на сладка и солена вода при образуването им, бахрейнските перли и до днес се славят с изключително високото си качество.

Слънцето вече припича жарко и прави трудно поносима обиколката из Qal’at al-Bahrain – Бахрейнската крепост, наричана често Португалска, заради последните й обитатели. Въздухът става все по-тежък и лепкав и обектът на ЮНЕСКО, който датира от няколко хилядолетия, все по-трудно задържа вниманието ми. Улавям се, че често отправям взор към небостъргачите, които са възправили снага в далечината. Някъде там, в сърцето на Манама, е скътан и сукът, който е следващата ни цел.

Докато се движим с климатизирания автобус натам, немея пред впечатляващия дизайн на сградите, оформили новия облик на столицата. Сред най-впечатляващите е Бахрейнският световен търговски център, чиято отличителна 240-метрова осанка по-късно забелязвам, че краси голяма част от картичките и сувенирите.

Спираме недалеч от кулите-близнаци на Бахрейнското финансово пристанище, които се извисяват на 260 м, и се насочваме към обновената сграда на Баб ал Бахрейн. Някога тази своеобразна порта към пазара е била досами морето, а днес то се шири чак на няколко километра оттук. Не си мислете, че се е отдръпнало само – пак се е развихрил ненаситният човешки стремеж към завладяване на нови територии.

Гмурваме се в лабиринта от тесни улички на сука, където ни очакват десетки магазини. Свикнала с бездушното отношение на нашите продавачи, в чиито магазини се чувствам едва ли не невидима, тук вниманието на търговците малко ме притеснява. Нямам намерение да купувам кой знае какво, а те са готови да ми покажат всяка стока, върху която се спира погледът ми. Не нося бахрейнски динари, но и тук, като в ОАЕ и Катар, навсякъде може да се плаща с щатската валута. Подобно на другите арабски сукове, в препълнените със стока магазини често липсват цени, защото те не са твърди, а подлежат на пазарлък.

Накрая се насочваме към джамията Ахмед Ал-Фатех, която е част от Ислямския център. Грижливо съм подбрала облеклото си – риза с дълги до китката ръкави, широк панталон и шал. Оказва се, че не мога да пристъпя в този мюсюлмански молитвен дом, ако нося панталон. Близо до входа забелязвам два щендера с дрехи. Вземам черна абая, а вместо с хиджаб, покривам главата си с моя шал. Мъжете пък могат да се пременят с местния бял тоб, но не е задължително да слагат на главата си гутра и агал.

Джамията е далеч по-малка от тази в Абу Даби и може да приюти за молитва около 7000 души. Интериорът й не блести с пищност. Онова, което истински ме впечатлява, е написано на едно от таблата в двора й: „Мюсюлманите уважават и се възхищават от Мария, майката на пророка Исус (да са дарени с мир и Божия благословия и двамата). Тя е единствената жена, на която е кръстена глава в Корана. Мария е идеал за жена: въплъщение на сила и кураж, познание и мъдрост, състрадание и доброта.“

Умиротворена, напускам джамията…