Из дебрите на Зелена Прага
Близо една четвърт от територията на Прага е заета от паркове и градини. Според HUGSI (The Husqvarna Urban Green Space Index), който се базира на сателитни наблюдения на зелените пространства в урбанистичните зони, чешката столица е тринайсетият най-зелен град в света и в челната десетка сред европейските градове.
Стромовка е най-големият парк в Прага. Някогашните кралски ловни полета от XIII век, разположени на левия бряг на река Вълтава, днес са чудесно място за спорт, пикник или романтична разходка. На площ от над 90 хектара ще откриете обширни поляни и няколко езерца, в които безгрижно плуват патици, а своите прохладни сенки хвърлят повече от 200 вида широколистни и над 40 вида иглолистни дървета. Стромовка приютява и сградата на планетариума.
Изграденият в края на XIX век парк Летна е заел 47 хектара от едноименния хълм, извисяващ се недалеч от Стария град. Връстница на парка е най-старата въртележка в Европа, която след реставрация отново доставя радост на малките палавници. Не пропускайте и гигантския метроном, който безмилостно отмерва времето. Някога на неговия постамент се е издигала най-голямата статуя на Сталин в света. Паркът привлича както велосипедисти и скейтбордисти, така и желаещите да поседнат в Бирената градина и да се насладят на по чаша студено пиво под сенките на вековни дървета.
Ако след опознавателна разходка из Стария град ви се прииска да се скриете от тълпите туристи, потърсете Вояновите градини. Някогашните манастирски градини, които датират още от Средновековието, се намират в Малкия град (Мала страна) недалеч от емблематичния Карлов мост и преди векове попадали на „кралския път“, свързващ Стария град и Пражкия замък. Пазители на Вояновите сади, както ги наричат чехите, са многобройните пауни, които достолепно се разхождат из зеления оазис.
Красивите птици с пъстро оперение ще откриете и в близките Сенатски градини (Градините на двореца Валдщайн). През XVII век херцог Албрехт Валенщайн наема видни италиански архитекти и скулптори, които да създадат дворец, който по нищо да не отстъпва на близката кралска резиденция. Днес тук се помещава чешкият сенат, а разкошната барокова градина е достъпна дори за простосмъртни. Многобройните изящни статуи, дело на холандския скулптор Адриан де Врис, са плячкосани още преди няколко века. Оригиналите сега са изложени в Музея на Де Врис в Швеция, а статуите в Сенатските градини са реплики.
Градините на Пражкия замък и до днес остават ненадминати по своята красота. Някогашните стари лозови масиви са превърнати през 1534 г. от Фердинад I Хабсбургски в разкошна кралска градина с редки и екзотични видове растения. През XIX век е оформена като парк в английски стил, където все още личат ренесансови и барокови елементи.
Според статистиката със своите близо 1,5 млн. посетители годишно Зоологическата градина в чешката столица е втората най-посещавана забележителност след Пражкия замък. Над 10 км алеи се вият по хълма Троя и отвеждат я до африканската савана, я до индонезийската джунгла или друго екзотично кътче по земното кълбо. На площ от 58 хектара живеят над 5000 животни от 676 вида при условия, максимално близки до естественото им местообитание. А най-вълнуваща е възможността за по-близък контакт с някои животни отвъд загражденията на клетките им. Отчитайки мнението на посетителите, през 2015 г. TripAdvisor.com й отрежда престижното четвърто място сред най-добрите зоологически градини и аквариуми в света.
На други 30 хектара от хълма Троя уютно се е разположила Ботаническата градина. Тя може да се похвали с три зони: лозя със собствена винарна; оранжерия и открита зона, в която виреят над 10 000 средиземноморски, азиатски и северноамерикански вида растения. Най-впечатляващата експозиция е Японската градина, където ще се озовете сред вишни, бонзаи, дъхави цветя, поточета и езерца. От своя страна оранжерията Фата Моргана също е разделена на три части, всяка от които с различна температура и влажност. Там може да видите над 5000 вида екзотични за тези географски ширини представители на флората и около 60 вида пеперуди и риби.
Текст и снимки: Елица Лукова