Морето – наше или гръцко?

В този брой ще дъвчем тема, която кой ли не дъвка през последните няколко месеца. Не, няма да е за Радев, Тръмп, Украйна или Иран.

Става дума за това къде е по-хубаво морето. Нашето си или гръцкото?

Мога да приключа статията в един ред, но въпреки това ще ви разкажа за моя последен месец:

Направих дълъг уикенд на къмпинг „Делфин“ и една седмица по-късно беше семейната ни десетдневна почивка в Гърция. Нашата магистрала си я знаете. Хем имаме до Бургас, ама всичко беше в ремонти – баш в сезона. И не че другаде в Европа не правят ремонти, но просто там поне като правят нещо, го правят като хората и ремонт на ремонта всяка божа година не се налага. И не сме единствената държава с топло лято и камиони, но при нас дясната лента е истински скандална. За сметка на това в лявата карат хора, които по принцип не трябва изобщо да имат книжка и кола. Както и да е. „Родина“, както казал татко глист на сина си, когато го попитал защо живеят в гъз.

Пристигаме. Настаняваме се в бунгалата. Те са си същите, както преди пет-шест години. А тогава си бяха същите, както бяха преди десет. Балатум, две легла, баня с тоалетна и хладилник. Носталгично. Аз съм във възторг, голямото дете – също. Нали сме на море? Какво значение има къде ще спим. Слизаме долу на луксозния плаж, ядохме калмари, пихме шотове, водата беше чиста и сладка. Кеф. Сметката не коментирам. Персоналът беше супер любезен. Мега яко. Вечерята беше на караваната на мой стар приятел на ръба на скалите. Изви буря, спря токът, но беше мега красиво за гледане и питиета.

На следващия ден бяхме в Ахтопол на фара. Вдигнахме дрона и снимахме. В уличката покрай скалите попаднахме на малко ресторантче, където ни нахраниха превъзходно. Вечеряхме в ресторант, избран от друг мой приятел, който живее в Ахтопол, и вечерята беше топ. Та като цяло, с изключение на цените и това, че с детето се омазахме с мазут на плажа, си беше върховно.

Седмица по-късно заминахме за Гърция. Ново комплексче на втория ръкав с басейн, климатици, ново обзавеждане за двама възрастни и две деца – 75 евро. На десет минути от няколко десетки плажа, няколко градчета със супер ресторанти, супер вода, слагаш шнорхела и изчезваш за час. Няма мазут, но като включихме „Тесла“-та да зарежда, и токът спря.

Равносметка: пак бих отишъл на къмпинг „Делфин“, в Шкорпиловци, Лозенец, Синеморец, Шабла. Имаме толкова много хубави местенца и хубави места за хапване. Толкова спомени и толкова познати и приятели навсякъде… И е супер кеф да се видите след години, да си сипете нещо хубаво в чашите и да си говорите до сутринта.

Но истината е, че сме далеч от гърците. И пътища, и леглова база, и храна, и вода. А не ни трябва много, ама се усеща липсата. И не са виновни хората, а цялата държава. Не може демокрацията да дойде преди 37 години и още да не знаем, кога и дали изобщо някога ще има магистрала до Варна и Кулата. Не коментираме изобщо ситуацията в градовете и изобщо пък в селата. Ама родина, татковото. Какво да правиш… Обичаме си я въпреки всичко. Аз останах, но за децата вече не знам…

И последно само: Аз и моето семейство защо никога не се оплакваме от обслужването? Може би защото не се държим като гъзове???

Много слънце пожелавам на всички! И на плажа, и в душите!

За вас директно от световните плажове:

Мич Лари Био Джи Дюкянън ака Татко Глист