Диагноза: Простак

Животът е хубав, особено през лятото. Но независимо колко хиляди лева или евро сте дали за почивка, независимо дали сте в България или чужбина, винаги има една част от останалите гости, които натрапчиво простеят на фона на заобикалящата ги среда.

И това впечатление не идва от начина им на обличане, от синджирите с „гимнастика“ или „санитарния“ нокът, нито от тигровия клин или чантичката банан през шкембето, както и от миглите по 20 санта или циците с кубатура на тир. Не е изобщо това проблемът. Не е диалектът, не е националността.

Те просто са там. Общо взето – навсякъде. Това са тия, дето ще се предредят на летището, ще се напият на самолета, ще си пуснат седалката назад през целия полет... Те са тези, които си говорят, все едно са си у тях в хола. Същите, дето си събуват обувките и в самолета настава паника от смрадта. Те са онези, дето пълнят по 6 чинии на закуска – нищо че не ги докосват. Дето се оригват и пърдят от влизането в хотела до напускането. Те са същите, дето смятат, че сервитьорите и барманите са им лични слуги. Същите, които искат всички ястия да са по 3 килограма, за да се наплющят и до края на седмицата да не дават пари за храна. Това са и родителите, чиито деца блъскат и бият твоето дете, докато кротко си играе на басейна.

Да, те са навсякъде. И в България са доста по-концентрирани, отколкото в по-западните държави. И не съм съгласен да ги толерирам.

Колкото повече си затваряме устата и очите пред заливащата ни отвсякъде простота, толкова повече те се увеличават и побеждават. Бай дъ уей, същото е и за политиката, и за обстановката по пътищата. Колкото повече ние мълчим, толкова повече стават ТЕ.

P.S. По време на мобифоните бяха почнали да изчезват санитарните нокти, защото ги заместваха с антенките. Ама сега с тия плешиви телефони без антени и копчета... Отново набират скорост. Лично мнение, разбира се.

Лари Възпитания Фройдов