Писмата на Мишчо от улица Копче номер 9 оживяват в книга - Кенгуру
„Мишка страх, мен не страх!“
 
Така Диана Алексиева започна представянето на първата си книга.
 
Журналистът, създател на интернет изданието Interview.to и продуцент на „Поетите“ представи „Писмата на Мишчо от улица „Копче“ номер 9” с думите:
 
„Писмата на Мишчо от улица „Копче“ номер 9 е първата ми книга. Та-даааа! 
Нямаше да бъде нито толкова хубава, нито изобщо възможна без другата майка на Мишчо – Габриела  Петкова. Илюстрациите ѝ са не просто част от историята, а истории в историята. Иначе, ако има правописни грешки, виновна е Жана Душкова – Васева, а ако няма – пак тя е отговорна. Първата читателка на Мишчо, след Габи, 100 благодарности за любовта, с която чете писмата му.  На Ани Събева от Йо Йо Букс – благодаря за подкрепата от самото начало. И не на последно място – на баща ми, който мноооого отдавна ми подари Мишчо и Жабчо, за да ги четете днес вие на вашите деца.
 
А иначе в „Писмата на Мишчо от улица „Копче“ номер 9“ – „Един котарак, едно наводнение и куп объркани панделки“ има три чисто, ама чисто нови истории, които не сте чели, дори да сте негови писмоприятели. И то само защото му се случиха съвсем наскоро! 
 
Ако не го познавате – Мишчо живее в Мишиград под Голямата градска гара и освен семейството и приятелите си, най-много обича да пише писма. И да си похапва. Има само един неприятел на този свят и това е Мяу Чи. Котарак е, много ясно. За лош късмет Мяу Чи живее точно в Пекарната на Голямата градска гара и заради него напоследък Мишчо не може да се добере до пукнато геврече. Добре че мама Гризолина е най-добрата готвачка на улица „Копче“, а и не само, та вкъщи винаги има вкусна храна. С няколко думи – около Мишчо винаги е уютно и в същото време леко напрегнато, защото незнайно как той винаги се забърква в някакви каши. Разбира се, не по негова вина! 
 
Може да намерите книжката онлайн на сайта на Мишчо:
 
https://pismatanamishcho.bg/ 
 
и в София в книжарници „Нисим“ – бул. „Васил Левски“ 59, и „Umberto & Co.“ – ул. „Славянска“ 14. 
 
С голяма благодарност на най-любимите ми книжарници, че стават пръв дом на Мишчо и неговите истории. 
 
И последно (многословна съм, но ми е първата книга, простете) – ако имате книжарница или подходящ магазин, условията ви за продажба на книги не са непосилни за самоиздатели като на големите книжарници (това e отделна тема за разговор) и мислите, че Мишчо може да намери читатели при вас, пишете! За да може неговите истории да стигнат до възможно най-много деца. 
 
Ами, това! До скоро!
 
Диана, ваш писмоприятел завинаги!
 
Допълнение : Мишчо пристига и като играчка, защото няма по-симпатично от това да четеш историите на Мишчо със самия него до себе си! И защото си нямах друга работа.“