„Мила кукло Барби,

колко те обичам,

вечер не заспивам, щом не си до мен.

Тайно аз на тебе искам да приличам,

за да стопля с обич детското сърце"... се пее в една популярна песен.

Как децата ни изведнъж започнаха да харесват все по-лъскавото и все по-красивото?

Предлагайте разнообразни игри и играчки, безброй начини за забавление, обръщайте им необходимото внимание и се старайте да обясните света без заобикалки.

Децата и играчките са неразривно свързани, а непоправимият детски оптимизъм се изразява в надеждата за получаване на всички играчки на света. Ако питате едно хлапе - никога не му стигат. Но макар да иска всички, то обиква само някои от своите играчки, към които формира и отношение на привързаност. При някои тази играчка е само една и е много специална. За повечето момиченца това е куклата.

Детската чувствителност, преданост и емоционалност водят понякога и до прекомерно привързване към определени играчки, което може да доведе до отчуждаване на детето от външния свят и желание за спотайване на сигурно място сред своите играчки. Разбира се, главната роля на играчките е да спомагат за правилното социално и психологическо развитие на децата ни, да развиват техните заложби и не на последно място да им помагат в ученето на нови неща за света, играейки.

Като цяло играчките са полезни, но нека се замислим дали някои от тях не формулират нагласи, стремежи и ценности у децата с негативен оттенък, които да прераснат и в подрастващото човече, а дори в зряла възраст, но вече на подсъзнателно ниво.

Всеки родител трябва да обръща изключително внимание на игрите на детето си - как и по какво се захласва - защото определено поведение може да бъде точен индикатор за това какво се случва в мислите на вашето хлапе, какво го вълнува и какво крие от вас.

Привързаността

Привързването на човека към определени неща е естествен процес. Привързваме се към дома си, към родителите си, към братя и сестри, към домашните си любимци, но при децата тази привързаност е по-силно изразена поради факта, че самите те са твърде чувствителни. Привързаността е само форма на отличаване на едни предмети или хора от други, или отличаване на „значимите други" от всички останали, но децата превръщат в значими и своите играчки, за разлика от нас - възрастните. Те им придават стойност, характер, емоции или с други думи, ги одухотворяват. При децата привързаността се свързва и с желание за подражание на харесвания обект, което не винаги е желателно, особено ако той не е подходящ. Затова, все пак трябва да наблюдаваме внимателно към какви обекти, играчки и хора се привързват децата ни, за да знаем винаги какво е от първостепенно значение в съзнанието им, какво ги вълнува, на какво се възхищават, на кого искат да приличат и ако не сме доволни от избрания обект на привързаност и на подражание, да коригираме своевременно избора на детето. Да му помогнем да съзре друго, което да провокира интереса му, но без да има негативно влияние върху него.

Обожанието

При нашите малки принцеси, нашите дъщерички, най-честият обект на обожание са куклите. Но не какви да е кукли, а куклите Барби. Те вече не харесват старите парцалени бабини кукли, а дългокраки, руси и красиви кукли - кукли, които са неестествено съвършени. От една страна, самите майки наричат момиченцата си „куклички", кипрят ги, гиздят ги, глезят ги, стараят се да са спретнати, красиви и добри, но на заден план остават други важни неща, които не бива да пренебрегваме, като това момиченцата ни да не са само красиви, но и умни, например. Е, като погледнем една кукла, можем безспорно да потвърдим, че е красива, но не и че е умна. И все пак, самите момичета искат да си играят с кукли, защото те са символ на женското начало, изображение на това, което всяко момиче иска за себе си, и то не само визуално, а като цялостен завършен образ. Въпросът, обаче е друг. Как децата ни изведнъж започнаха да харесват все по-лъскавото и все по-красивото? Ние имаме ли вина за провокирането на консуматорското поведение у децата си или това се дължи на друг заподозрян, като например самото общество? По-скоро момиченцата подражават първо на примера на своите родители и най-вече на майката, а чак след това на външно влияние от средата, другите деца, телевизията и т.н. Присъствието на куклата в детската игра при момичетата е неизбежно, но е добре да подсигурим разнообразен избор от играчки, които да тренират различни умения, за да спомагат за цялостното положително развитие, защото ако залагаме само на красивите кукли, формираме у децата си лош вкус към нереални очаквания от живота и е много вероятно след време да преживеят разочарования, дължащи се на култа към красивото, материалното, съвършеното, чийто причини дори не осъзнават. Добре е наравно с игрите с кукли, да наблегнем и на по-продуктивните за ума, като най-подходящи са екипните игри.

И тя иска да е мама...

Все пак, у всяко малко момиченце дремят заложби и стремежи за превръщане в истинска жена, но това, когато му дойде времето. Сами родителите не могат да променят много по отношение на това. То просто се случва постепенно. Момиченцето иска да се грижи за нещо, подсъзнателно у него е вроден моделът за майчинството и той търпи развитие с времето. Някои майки могат да повлияят отрицателно на развитието на момичетата си, ако настояват прекалено за възпроизвеждане на поведенчески норми на „малка жена" от дъщеря си. Това предизвиква напрежение у момичето да отговори на очакванията и да стане копие на майка си, което може да потисне неговата индивидуалност и да го накара да се чувства нещастно. Възможно е дори майката да изглежда прекалено красива в очите на дъщеря си и това да потиска развитието на женствеността в малкото момиче, но това не се случва толкова често, колкото момичето да се опитва да се хареса на бащата. Детето се влияе от естетическите параметри на родителя от противоположния пол. Момичето се старае да се хареса на баща си, а момчето - на майката (Едипов комплекс и комплекс на Електра).

Цената на красотата

Но дали все пак куклата Барби може да влияе на детето като модел за подражание и за формиране на нагласа за красотата като предимство за едно момиче? Оказва се, че красотата в съвременните западни общества е един от най-баналните предразсъдъци. Стремежът по красотата е предразсъдък от гледна точка на това, че ние още преди разсъдъка я смятаме за важна. В ред общества въобще не им хрумва да избират красивото. Но нашият културно-естетически ориентир приема красотата като ценност и тя става индивидуален мотиватор на поведението. Телевизията и самото ни общество формират нагласата, че нещата първо трябва да бъдат красиви преди нещо друго. Това са последиците на един прекалено подсигурен начин на живот в цивилизованото общество, в което хората увеличават удоволствието си, като правят нещата и красиви. Това прави красотата предразсъдък, но на каква цена? Хората могат да бъдат много жестоки към различните и прекомерно доброжелателно настроени към красивите.

Но всички плюсове си имат минуси и обратното. Хубавото на предразсъдъците е, че те ни правят като нашите връстници, като хората от нашето поколение или по-общо казано - съвременници на една епоха.

Налагането на модела за красивото и на кукленското поведение на жената влияе на децата, защото те са много по-незащитени и по-лесно се увличат по него. Ако едно момиченце обича да си играе непрестанно само с кукли Барби и приеме, че така трябва да изглежда истинската жена, по подобие на нейната кукла, а един ден осъзнае, че не прилича на нея, има голяма вероятност то да бъде нещастно. Моделът, който е безсъзнателно превъплътен от куклата, може да програмира бъдещи нещастия при несъответствието му с реалността - желание да гладува, да си изрусява косата и т. н. Но коварното в тези случаи е, че детето или момичето забравя, че подражава на модел. То се озовава в порочен кръг и никога не е доволно от себе си, защото изискванията му са невъзможни за изпълнение. За да се избегнат тези отрицателни ефекти, е хубаво на децата да се предлага широка гама от игри и играчки, които да служат за правилното им развитие - умствено, интелектуално и физическо. Едно дете, което е играло ненаситно, неуморно и разнообразно, пораства като здрав и щастлив възрастен. Може да се каже, че за да направиш щастливо детето си, трябва да си бил щастливо дете. Не забравяйте, че щастието е заразно. Вашите усмивки ще породят чужди усмивки и така, докато съществуват хора, които да бъдат заразявани с усмивки.

Децата няма да спрат да се възхищават на хубавите неща, но култът към красивото може да прерасне в мания с лоши последици - посредственост, стремеж към материалното, ниска интелигентност, меркантилност и т. н. Как да ограничим максимално външното неблагоприятно влияние върху психиката на децата си? Като предлагаме разнообразни игри и играчки, безброй начини за забавление, обръщаме им необходимото внимание и се стараем да обясним света без заобикалки. Така или иначе, те знаят повече, отколкото си мислим. Ако научим децата си да мислят, всяка игра би им носила позитиви.

По играта ще го познаете

Като цяло играчките имат благоприятен ефект върху детското развитие, но не всички случаи са такива. Някои хлапета се отчуждават от връстниците и родителите си и се затварят сред играчките си. Тази прекалена привързаност към играчките, от една страна и нежелание да контактува с деца, от друга, означава, че то преживява някаква тревога, безпокойство или стрес. За да помогнете, се включете в игрите му, опитайте се да го разсмеете, да го зарадвате и да го предразположите да сподели какво го тревожи. Ако успеете да се вдетините, да забравите, че сте възрастен поне за момент и да се забавлявате с него по детински и искрен начин, освен че ще спечелите по-голямо доверие, ще успеете да добиете чувствително влияние върху детето. Играйте с децата и те ще ви покажат проблемите си, без да искат, съвсем непреднамерено. Осъзнаването на същността на тревогата е първата стъпка към нейното премахване. Ако детето ви отблъсква и продължава да се изолира, това може да се дължи на вродени предпоставки. Понякога причината се корени в самата детска индивидуалност или в травмиращи случки, които безсъзнателно са блокирали психиката на детето. Точното установяване на причините изисква психологическа работа. Дори да не ви се струва чак толкова сериозен повод за притеснение, психолозите съветват при нежелание за общуване или проблемна комуникация да се потърси мнението на специалист, защото е много по-вероятно тази детска изолация да не е преходна, а да се задълбочи. Детето ще свикне да бъде само и това ще попречи на нормалната му интеграция в обществото. То няма да успява да завързва трайни приятелства, нито да гради добри взаимоотношения. Една от тайните на човешкото щастие е, че сме по-щастливи заедно, а изолацията намалява значително шансовете ни за щастие. Желанието за общуване, за игра е и предпоставка за щастие, затова е важно да си част от играта. В крайна сметка, ако човек иска да играе, той ще си намери играчки. 

В американските филми често сме гледали как психолозите използват странни подходи, за да достигнат до сериозна психологическа травма за детето, която то крие, като за целта прилагат игрови модели и любимите му играчки, на които то може да сподели всичко. Този подход се използва и за диагностика. На детето се дават кукли и му се казва да изиграе сцена, без да се уточнява каква, а то не може да играе друго, освен собствения си живот. Самата игра проектира блокирани желания, скрити конфликти и травми, които могат да бъдат неизвестни на родителите и да спират развитието на детето, тъй като то ги преживява тайно, опасява се да сподели, когато си мисли, че му се е случило нещо лошо или му е вменена вина. Този метод се използва често, защото е нетравмиращ за детето.

Наблюдавайте незабелязано и тайно игрите на децата си и ако забележите, че  удря куклата или изразява агресия или друга нетипична емоция, това е индикатор, че нещо не е наред. Децата пренасят живота си в играта и играта в реалния си живот. Може би в детската градина има злобно дете, което бие другите и вашето е сред тях. Причините могат да бъдат всякакви, затова не се тревожете, преди да сте установили точния провокатор за поведението на детето си. Ако все пак, след като сте разговаряли, то продължава да изпитва напрежение и забелязвате, че още я има нетипичната игра, консултирайте се с опитен психолог.

Няма нищо по-нормално от това светът, в който живеем, да се променя. Някои игри и играчки вече са заменени от нови, а други си остават същите. Остава ни да се надяваме, че това, което остава, е стойностно, а онова, което се променя, се променя към по-добро. А с наближаването на Коледните празници всички малчугани очакват своите подаръци, които в повечето случаи са играчки. Най-причудливи желания за най-невъобразимите играчки. Дано успеем да изпълним повече детски желания, за да направим щастливи децата си, а заедно с тях и нас самите.

 

 

Автор: Любослава Трайкова
Консултант: доц. Борис Минчев, психолог