Как да разберем избирателното хранене в предучилищна възраст?

Избирателното хранене е един от най-честите поводи за тревога в предучилищна възраст. Докато за родителите отказът от храна изглежда като инат или каприз, от гледна точка на детската психология и физиология този феномен има много по-дълбоки и естествени причини.

Защо децата стават злояди точно сега?

Около втората и третата година е възрастта на страха от новото и на борбата за автономия.

1. Еволюционен страх. В много далечното минало, когато хората са събирали храна сред природата, малките деца са започвали да се отдалечават от родителите си. Страхът от непознати, ярки или горчиви храни (често зеленчуци) е бил еволюционен механизъм, който ги е предпазвал от отравяне. Днес този механизъм все още работи в мозъка на детето ви, когато то подозрително оглежда парчето броколи.

2. Контрол и граници. Храната и ходенето до тоалетна са единствените две зони, над които едно малко дете има абсолютен контрол. То не може да реши кога да си легне или дали да отиде на детска градина, но може да реши дали да си отвори устата. Отказът от храна често е просто декларация за независимост: „Аз съм отделен човек и аз решавам!“.

3. Сензорна чувствителност. Някои деца са по-чувствителни към текстури (например не понасят пюрета или „лигави“ храни), миризми или начина, по който различните храни се докосват в чинията.

Златните правила за спокойствие на масата

Детските психолози и експерти по хранене препоръчват да прилагаме т.нар. „разделение на отговорностите“:

•   Вашата работа като родител: Да решите какво, кога и къде се яде (определяне на здравословно меню и фиксирани часове за хранене без екрани). Работата на детето: Да реши дали да яде и колко от предложеното да изяде.
•   Когато поемете своята роля и спрете да настоявате за неговата, напрежението изчезва. Никога не насилвайте, не подкупвайте („Изяж супата, за да получиш шоколад“) и не предлагайте алтернативно меню пет минути след отказа, защото така затвърждавате поведението.

Историята на 3-годишната Дари

3-годишната Дари изведнъж спира да яде готвени ястия, месо и плодове. Единственото, което приема, са „бели храни“: хляб, кисело мляко, сирене и картофено пюре. Майка й започва да я преследва с лъжицата из стаята, да пуска клипчета на телефона по време на хранене и да обещава играчки срещу три хапки месо. Вечерята се превръща в двучасов плач и за двете.

Дари преминава през класическа фаза на себеутвърждаване. Колкото повече майката настоява, плаче и се тревожи, толкова по-ясно Дари разбира, че храненето е мощен инструмент за привличане на внимание и контрол над ситуацията. Включването на екрани блокира сигналите на тялото за ситост и Дари яде механично, което засилва отвращението й към самия процес в дългосрочен план.

След консултация със специалист семейството прави пълна промяна в подхода по схема от три стъпки:

1. Премахване на екраните и натиска. Храната се сервира на масата за всички едновременно. Телефонът е прибран. На Дара не се казва нито дума от рода на „Хапни де“ или „Браво, изяде го“.
2. Правилото на „безопасната храна“. В чинията й винаги има едно нещо, което тя познава и обича (например филийка хляб или сирене), заедно с храната, която яде цялото семейство.
3. Включване в процеса. Майката започва да кани Дари да „помага“ в кухнята – да къса листата на марулята, да подрежда салфетките или да избира между два вида плодове на пазара. През първите седмици Дари продължава да яде само хляб и сирене. Виждайки обаче, че майка й е спокойна и не я моли, Дари губи интерес към „протеста“. Подтикната от чисто любопитство, тя сама се пресяга и опитва парче краставица от чинията на баща си.

Кога да се консултирате с лекар?

Избирателното хранене е фаза, която преминава, стига детето да е жизнено, да наддава на тегло правилно и да има добри кръвни показатели. Потърсете специалист (педиатър, гастроентеролог, хранителен терапевт, логопед и/или детски психолог), ако детето изключва цели хранителни групи и яде по-малко от 10-15 конкретни храни общо; губи тегло или растежът му спира; проявява силна тревожност, дави се или повръща при вида на нова храна.

Автор: д-р Теодора Пампулова