Здравей, евро!

Сега ще има кратичка история на България, като целта категорично не е да се омаловажава, а да се вземат фактите, да се осмислят и да се продължи нататък. Защото ако всеки път реагираме на стаден принцип, ще продължи да управлява главното Д, голямото Б и всякакви други техни роднини и бизнес партньори. Само не и някой, който разбира нещо.

Започваме с първо българско царство – 681-1018 г. Нямаме наши монети, наши банки и ПОС терминали. Ползваме основно византийски такива. Първи наши монети сечем по времето на Иван Асен II.

През 1218-1241 г. той наследява уговорката между Цар Калоян с Папа Инокентий. Сега внимание! Уговорката е, че ние сечем монети, но монетата е византийска с български лик. Само да вметна, че по времето на Цар Калоян България е доста по-значима като територия, отколкото сме сега. И чисто като военен фактор просто сме фактор, а не като сега.

Нататък... Второ Българско царство – 1185-1396 г. През цялото това време сечем монети, но с важащата уговорка между Цар Калоян и Папа Инокентий. Тоест византийски монети с български лик. Ако ви прилича на ситуацията с еврото към днешна дата, е добре. Значи започвате да зацепвате.

Турско робство. Не присъствие, а робство: През 1393-1878 г. ползваме парите, сечени в Турската империя основно. Следва Освобождението. Кръщаваме нашата си валута „лев“ и я връзваме към френския франк. Ако пак ви се струва познато, значи четете внимателно. От Освобождението до края на Първата световна война сме вързани към франка. Внимание, че да не изпуснете най-голямото постижение на българския лев... След края на войната през 1918 г. за първи път решаваме да си печатаме наши си пари, които не са вързани и обвързани по никакъв начин с нито една европейска валута.

Всичко е цветя и рози до 1925 г. Хиперинфлация, масови фалити на банки и заводи. Ако пак ви е познато, значи истински прилежно четете. След това идва и великият златен лев по времето на Цар Борис III, който обаче всъщност е закачен към щатския долар и има златно покритие в банката. Това продължава до 1952 г., когато българският лев е вързан към руската рубла.

Идват времената, в които съм бил жив и аз. През 1991 г. пак печатаме пари, без да сме вързани за нищо. Да ви разкажа как приключи това? В един-единствен ден заплатите на майка ми и баща ми станаха на стойност, горе долу за два-три хляба.

И така плавно стигаме до 1997 г., когато България влиза за пореден път във валутен борд.

До сега. До след още две седмици. Кажете всички, дето надигате ракията всяка вечер и псувате пред телевизора, смятате ли, че без борд с наш си лев в сегашната ситуация имаме какъвто и да било шанс? С тия, дето ни управляват? С излизащи инвеститори от държавата? Със златни залежи под концесия? С милиарди, раздадени и никога неприбрани обратно?

Айде наздраве! И ако не сте вникнали в идеята на тази статия, прочетете я пак! Проверете всички факти. Седнете. Помислете си. Сипете си пак.

Поздрави на всички, дето си пазят евроцентовете от морето в Гърция!

Ваш Лари Евро Зонев