В нереалната реалност на Лихтенщайн

Какво още няма? Армия. За защитата си разчитат на швейцарската, която, забележете, няколкократно е нахлувала на територията на Лихтенщайн по погрешка. Последният път е през 2007 г., когато по време на учение 171 швейцарски войници навлизат на 2 км навътре в лихтенщайнската територия. Последва официално извинение. Властите на княжеството го приемат, въпреки че никой, оказва се, не е забелязал нарушаването на държавната граница. Говорителят на княжеството коментира лаконично: „Е, все пак не е като да са ни нападнали с хеликоптери“.

Изключителна сигурност

Казват, че поради изключително ниското ниво на престъпността, жителите на Лихтенщайн често дори не си заключват домовете. Има един затвор (за 20 души), в който напоследък май лежат само чужденци. Ако се наложи да излежават по-дълга от двугодишна присъда, това става в швейцарски затвор. Ето че армията не е единственото швейцарско нещо, от което се възползват лихтенщайнците. Към списъка може да добавим и общата парична единица – швейцарския франк.

Неусетно стигаме до Вадуц. Столицата е с население от има-няма 5000 жители, които, мисля си, сигурно се познават до един. Княжеството не може да се похвали с кой знае колко забележителности и сигурно затова заема едно от челните места в списъка на най-малко посещаваните европейски държави.

Застинали в подредената тишина на Вадуц откриваме няколко музея, неоготическата катедрала „Св. Флорин“, лозови масиви и кацналия на алпийско възвишение замък със 130 стаи, в който живее истински принц, или както е по-правилно да се каже – княз.

Наследство

Династията на Лихтенщайните е една от най-старите аристократични фамилии на Европа. Името на рода се свързва със замъка Лихтенщайн, разположен южно от Виена. Нишката на историята ни отвежда до 1719 г., когато се ражда малко княжество, което носи името на рода Лихтенщайн, управляващ страната и до днес.

Държавата с втория най-висок БВП на глава от населението след Монако често е определяна като „данъчен рай“. При проследяване на паричните потоци по време на множество разследвания в зората на новото хилядолетия обаче малкото княжество често попада в светлината на прожекторите. Обвиненията са, че „мрежата от банки, държавни служители и адвокати подпомагат организираната престъпност“. Нещо повече, тогавашният министър-председател Марио Фрик иска отпадането от конституцията на текстове, които осигуряват имунитет на княза. И ако предците на управляващия в момента Ханс-Адам II преди три столетия са откупили от Австрийската корона и обединили Шеленберг и Вадуц, за да се роди Лихтенщайн, то настоящият княз, къде на шега, къде наистина, заплашва, че ще продаде Лихтенщайн на Бил Гейтс, ако обществото не подкрепи конституционните реформи, които да увеличат правомощията му.

В резултат на проведения референдум князът получава безпрецедентна власт и управлението му става „най-близкото до абсолютната монархия в съвременна Европа“.

Решаваме да разгледаме Вадуц с туристическо влакче, което тръгва от Стария град, минава покрай лозовите масиви (и те, като всичко останало тук, са подредени под конец) и ни отвежда чак до замъка, възправил се сред необятните алпийски прелести. Жалко, че резиденцията на княза е недостъпна за туристите. Не така стоят нещата с розова му градина, която на националния празник (15 август) е отворена за жителите на княжеството. Всеки от близо 40 000-те хиляди поданици може да присъства на приема безплатно, стига да се регистрира предварително онлайн.  

Докато влакчето пъпли из Вадуц в продължение на 35 минути, все повече се чувствам като пришълец от съвременния шумен, забързан и безличен свят в нереалната реалност на Лихтенщайн.

Текст и снимки: Елица Лукова