СЕГЕД – архитектурната съкровищница на Унгария
Сегед е разположен по двата бряга на Тиса при завой, дал името на града (от унгарски „szeg“ – ъгъл). Трудно ми е да повярвам, че реката, която кротко си тече в своето бавно, отмерено темпо, през 1879 г. помита всичко по пътя си и едва не изтрива града от лицето на земята.
От 5458 сгради невредими остават едва 265. Сега думите на император Франц Йосиф „Сегед ще бъде по-красив, отколкото е бил“, записани на видно място в Кметството, звучат почти пророчески. Сред руините на някогашния град са издигнати великолепни архитектурни шедьоври и днес Сегед е красив и още как, а край този „ъгъл“ на река Тиса откриваме истинска архитектурна съкровищница.
Многобройните сгради в стил ар нуво, съградени след Голямото наводнение, без капчица съмнение, са гордостта на града. Повечето от тях са дело на архитекта Еде Магар. Вероятно заради обтекаемите форми на сградите той е наречен „унгарския Гауди“. Човек трудно може да откъсне очи от неговите творения, като Двореца на златаря или впечатляващия покрив на Унгар-Маер, но като „архитектурната перла на Сегед“ се слави Дворецът Реок. Едва 29-годишен по онова време, архитектът Еде Магар сътворява палат като от приказките за хидроинженера Иван Реок.
Съвсем различна, но не по-малко впечатляваща е необароковата сграда на Националния театър, изградена също след Голямото наводнение. И ако Еде Магар пренася в Сегед частица от Барселона, то архитектите Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер сътворяват шедьовър, който напомня на Виена.
На брега на река Тиса, непосредствено до моста Белварош, откривам импозантната сграда на неокласически дворец, приютил Музея „Ференц Мора“. Противно на очакванията, това не е музей, посветен на унгарския журналист, писател и музеолог. Експонатите са свързани с регионалната култура и занаяти, както и с естествената история, а самият Мора посвещава три десетилетия от живота си на музея, седемнадесет от които е директор на институцията.
Не по-малко впечатляващи са и стиловете на храмовете в централната част на града. Съградената от Липот Баумхорн в началото на XX век Нова синагога е втора по големина в Унгария и четвърта в Европа. Йерусалимски мрамор, акация от района на река Нил и полускъпоценни камъни сътворяват нейната пищна красота, която като че ли е събрала целия свят в едно.
На пешеходно разстояние от Новата синагога е сръбският православен храм „Свети Николай“, съчетал в себе си барок и класицизъм и при все това, далеч по-скромен и като екстериор, и като интериор.
Непосредствено до църквата „Свети Николай“, на мястото, където някога се е издигала средновековната църква „Свети Димитър“, днес на цели 91 метра, се извисява Катедрала на Нашата Дева. Строежът на вплелата в себе си елементи от различни архитектурни стилове катедрала започва през 1914 г. и завършва през 1930 г. Величественият катедрален храм е четвъртият по големина в Унгария и приютява един от най-големите органи с цели 9040 тръби.
Пак тук, на просторния Катедрален площад, в сянката на грандиозната Катедрала на Нашата дева, е закътан един от малкото останали безмълвни свидетели на онези тежки за Сегед времена – кулата „Свети Димитър“, която се слави с достолепната си възраст. Трите й нива са съградени между XI и XIII век, а допреди три десетилетия в нея се е съхранявала най-старата статуя в Сегед – „Божият агнец“, която в наши дни е заменена с реплика.
Текст и снимки: Елица Лукова