СТОП на инконтиненцията

Целта на инициативата на Русенски университет „Ангел Кънчев“ (факултет „Обществено здраве и здравни грижи“) и УМБАЛ „Канев“ бе да се проследи влиянието на физическите упражнения върху жени, които страдат от стрес уринарна инконтиненция. По време на инициативата бяха сформирани три групи пациентки, с които се проведе специализирана кинезитерапия, включваща упражнения за мускулатурата на тазовото дъно. Обобщаваме за вас отговорите на важните въпроси за инконтиненцията, дадени от членовете на екипа, реализирал проекта.

Какво представлява?

Стрес уринарната инконтиненция е състояние, при което неволево се изпуска урина вследствие на усилие, кихане или кашляне. Често се случва и в резултат на по-тежки физически упражнения, бягане или скачане.

Д-р Ивалина Граматикова – специалист акушер-гинеколог в отделение „Акушерство и гинекология“ на УМБАЛ „Канев“

Какво представлява уринарната инконтиненция?

Инконтиненцията  е спонтанно, неволно изпускане на урина. Това е социалнозначим проблем, който засяга и двата пола, но по-често се наблюдава при жените. Намалява качеството на живот, пречи на социалните контакти и активния начин на живот. В България не се дава гласност в обществото, а много хора възприемат инконтиненцията като нормално следствие от остаряването, което не може да се излекува. Трябва да се обясни, че уринарната инконтиненция не е присъда, а проблем, който може да бъде преодолян.

Какви са причините за появата на това състояние?

Стрес инконтиненцията се дължи на увреда или отслабване на мускулите на тазовото дъно, които осигуряват задръжка на уринирането. Предразполагащите фактори  са: повишено тегло, бременности, удължено вагинално раждане, намаляване здравината на тъканта през менопаузата. Поради тези причини при жените по-често се наблюдава това състояние. При свръхактивността на пикочния мехур често причините могат да бъдат уринарна инфекция или влошен неврологичен контрол. Преливната инконтиненция се дължи на блокаж, който възпрепятства пълното изпразване на мехура. Типичен пример е простатната хиперплазия при мъжете и големи миомни възли, които притискат пикочния мехур.

Как се диагностицира?

Ако се усети някое от гореописаните състояния, трябва да се консултирате с уролог или гинеколог. След консултацията лекарят може да насочи пациента към допълнителни методи за изясняване на вида инконтиненция. Един от тези методи е воденето на дневник, който включва колко често се пият течности, на колко време се уринира, какъв е броят епизоди на инконтиненция. Задължително трябва да се извърши гинекологичен преглед, за да може да се направи оценка на тазовото дъно. Прави се и изследване на урината на пациента, за да се изключат уринарни инфекции и да се оцени функцията на бъбреците. Това са основните стъпки, които се предприемат като първоначална диагностика.

Доц. д-р Пенчо Генов – специалист уролог в отделение „Урология“ на УМБАЛ „Канев“

Как се лекува и какви са видовете лечение?

Много сериозен пропуск на нашата здравна система е липсата на такъв тип организирани групи на пациенти за стрес уринарна инконтиненция. Защото това е нещо, което се прави стандартно в Европа и в САЩ, като успехите са отлични. Нашите ръководства го препоръчват да се прави като стандартна практика и първа линия на лечение. Проблемът при тези случаи е чиста механика, защото мускулатурата, която поддържа пикочния мехур, отслабва. Това може да се коригира или с такъв тип упражнения, или оперативно. За съжаление, засегнати са изключително много млади жени, а операциите включват разрези във влагалището, поставяне на  платна и т.н., което за една млада жена в сексуално активна възраст се превръща в проблем. Ето защо в Европа и САЩ се възлага много на тези упражнения, тъй като те дават перфектни резултати и могат да доведат до напълно изчистване на това състояние.

Гл. ас. д-р Деница Василева – катедра „Обществено здраве“ на Русенски университет „Ангел Кънчев“

Като консервативно лечение, освен приема на лекарства, има ли други средства?

Една от основните форми на консервативно лечение са физическите упражнения. Тяхната специфика е в правилното обучение на изпълнението им. Именно това налага работата с кинезитерапевт. Ключов момент в успеха на лечението с физически упражнения е постоянството. Заниманията в групи са мотивиращи за пациентите и споделянето на такъв деликатен проблем, който трудно се споделя дори с близки и приятели, оказва изключително благоприятен психологичен ефект. За да се наблюдава положителен ефект от кинезитерапевтичното лечение, е необходимо ежедневно, двукратно упражняване за минимален срок от три месеца. Кинезитепаревтичният комплекс включва упражнения на постелка и гимнастическа топка, комбинирани с дихателни упражнения.

Материала подготви: Екип на УМБАЛ „Канев“ – Русе