Мистерията на детската срамежливост

Александър е на 4 години. Той ходи на детска градина от няколко месеца. Когато е в стаята,  рядко говори. Докато другите деца играят заедно, Александър предпочита да седи сам в ъгъла и да строи кули от блокчета. Ако друго дете се опита да го заговори, той се смущава и често се отдалечава. Когато учителят го пита нещо, момчето отговаря с едносрични думи като „да“ или „не“, и то много тихо. Навън седи до майка си през цялото време и отказва да участва в игрите. Крие се зад нея, когато тя говори с приятели и с непознати хора.

Ако това ви е познато, добре дошли в света на „Срамежливостта“! Тя е  често срещано явление при деца в предучилищна възраст.

Кое прави срамежливи децата на възраст от 3 до 6 години?

• Някои аспекти на личността, включително склонността към срамежливост, могат да бъдат частично наследствени. Ако в семейството ви има някой, който е по-срамежлив, вероятно детето е унаследило тази особеност.
• В предучилищна възраст децата преминават през етапи, в които могат да изпитват тревожност, когато са разделени от родителите си. Това може да се прояви като срамежливост в нови социални среди. В този случай тя представлява опитът на детето да задържи възрастния близо до себе си.
• Родители, които са прекалено закрилящи и ограничаващи, могат да научат малчуганите на страх от нови ситуации, като по този начин насърчават срамежливостта като инструмент за избягването на същите тези ситуации.
• Мъниците често подражават на поведението на родителите си. Ако те са срамежливи или необщителни, детето може да възприеме този модел. Затова преди да го подканите да общува с други деца, може би е добре да разширите собствените си контакти.
• Деца, които не са имали достатъчно възможности за общуване с връстници в ранна възраст, може да страдат от липса на социални умения, което затруднява общуването с непознати.
• Попадането в нова среда (например детска градина, нова площадка и т.н.) може да бъде стресиращо и да предизвика временно срамежливо поведение, докато детето се адаптира.

Когато детето ви е срамежливо, най-важното е да му покажете, че го приемате такова, каквото е, и да му дадете увереност. Можете да помогнете и като:

• Не го насилвате да бъде по-общително. Уверете го, че е нормално да се чувства несигурно в нови ситуации. Вместо да казвате: „Не се срамувай!“, опитайте с: „Разбирам, че се чувстваш притеснен/а.“
• Избягвайте да го наричате „срамежливо“ пред него или пред други хора. Това може да го накара да приеме този етикет и да се държи по съответния начин.
• Децата учат, като наблюдават. Когато сте с детето, говорете с усмивка на непознати и демонстрирайте приятелско отношение към другите хора.
• Когато отидете на ново място, дайте на мъничето време да се адаптира. Позволете му да остане до вас и да наблюдава другите деца, докато само̀ реши кога е готово да се включи в играта. Насърчавайте го да следва собственото си темпо.
• Поощрявайте всеки малък напредък. Например – ако се усмихне на непознат човек или се включи в разговор с някого. Важно е да покажете одобрение и за усилието, а не само за резултата.
• Играйте у дома игри, включващи ситуации, в които детето трябва да говори с нови хора. Можете да използвате кукли, плюшени играчки или колички, които се запознават, ходят си на гости или имат интересни ситуации с общуване.
• В случай че срамежливостта на малчугана е твърде силна, предвидете период от време за срещи с един или двама познати приятели. Постепенно включвайте и други деца, за да не бъде преходът към по-големи групи толкова рязък.

Развитие

Важно е да се знае, че срамежливостта не е недостатък, а част от нормалното детско развитие.

Нека се върнем към историята в началото: Въпреки че е срамежлив, Александър е много наблюдателен. Той забелязва детайли, които другите деца пропускат, предпазлив е и не би тръгнал с непознато дете или възрастен, не би се впуснал в нови взаимоотношения, преди да си е дал достатъчно време, за да опознае другия, и т.н.