Искам да бъда винаги победител в игрите!

Ако отговорите и на двата въпроса са утвърдителни, вероятно вече знаете, че тези занимания невинаги завършват с удовлетворение и радост за всички участници в тях.

Играта е една от основните активности в детството. Въпреки че нейните предимства са доказани и потвърдени в много научни трудове, повечето родители не успяват да се насладят на съвместната игра с детето заради неистовия му стремеж да достигне на всяка цена до първото място.

Играта е сериозно занимание!

Всяко играещо дете приема играта, с която е заето, абсолютно сериозно, сякаш от нея зависи животът му. То е изцяло потопено в сюжета и в дейностите и особено ако играта е съревнователна, то изпитва смесица от щастие и напрежение.

Играта винаги е подчинена на определени правила и излизането от тях предизвиква у детето объркване. Често малчуганите дори настояват да казват на възрастните как да играят, за да спазват собствените си правила: „Премести войниците там“, „И сега кажи: Здравей, искаш ли да бъдем приятели?“ и т.н. Единствено и само в тази игра важат точно тези правила и закони. Нарушаването им разрушава самата игра и тя престава да съществува, а детето започва нова с нови правила.

Защо децата се ядосват, когато не печелят?

Често обаче малчуганът се ядосва, когато участва в игри с елементи на съревнование и не ги печели. Най-малките деца (до 3-годишна възраст) нямат идея за правилата и всяко дете играе и измисля в движение как да  играе. При мъничетата от 3 до 6 години отношението към правилата се променя заради егоцентризма. Малчуганите познават добре правилата на играта, често дори ги казват наизуст, но не ги спазват. За тях е важна само победата, а не начинът, по който ще достигнат до нея.

Важна цел

Първото място в играта за децата на тази възраст е важна цел и следва да бъде преследвана дори с цената на измамата. Това е така, защото егоцентризмът в този период не позволява на хлапето да отчете перспективата, нуждите и идеите на другите.

То е толкова дълбоко потънало в собствените си потребности и желания, че ги абсолютизира – т.е. ако то вярва, че заслужава победата в играта „Не се сърди човече“, то другите също вярват, че трябва да я получи. Това означава, че неговите очаквания се превръщат в неписан закон, който околните трябва да спазват. Когато обаче родителите реагират обратно на детските очаквания,  малчуганът остава объркан, изненадан и дори реагира гневно. Егоцентризмът пречи на детето да извърши толкова сложна мисловна операция, която да му помогне да види чуждата гледна точка. Нервната система е все още незряла и не позволява на мъничето да влезе в обувките на другите, да изпита емпатия или да погледне ситуацията през погледа на страничния наблюдател.

Защо детето мами в играта?

Лъжата има различни проявления, едно от които е измамата в играта. Обикновено детето я използва, за да придобие облаги, за да се избави от негативни емоции, с които не може да се справи, да спечели одобрението на другите или да повиши самооценката си.

Да го оставяме ли да печели?

Малкото човече трябва да се научи да губи, което предполага, че ние не бива да спираме изцяло с игрите със съревнователен характер. Добре е да ги редуваме с такива, които предполагат коопериране и съвместна работа, вършене на добрини и оказване на помощ, развиващи умения за сътрудничество и преговори. С течение на времето егоцентризмът ще намалява, а това ще доведе до по-спокойно приемане на загубите в игрите.

Правила

Ако оставим детето да побеждава несправедливо, то ще изгради модел, който да изисква от другите деца също да му предоставят победата. В случаите, в които не уважава правилата на играта, е добре възрастните да я прекратят или да настояват да бъдат спазвани, защото добрият партньор постъпва така.

Теодора Пампулова е детски психолог, координатор на Дружеството на психолозите за гр. Пловдив и региона, създател на платформата „Детето днес“. Майка на дъщеричка Лилия.