Екранните деца

Благодарение на дългогодишната работа и научни изследвания на д-р Стоян Везенков и екипа на Център за приложни невронауки „Везенков“, вече има ясни биомаркери за измененията в мозъка и нервната система, които могат да се адресират към екранното време. Проектът „Екранни деца“ е отговор на този нарастващ проблем у нас и по света и към момента разработената авторска методика, базирана на биологичната обратна връзка, е единствената практически работеща терапия на екранна зависимост. Повече за инициативата разказва Емануела Иванова.

Визитка

Емануела Иванова е практикуващ биофийдбек терапевт, част от екипа на „Екранни деца®“. Невротерапията и биопсихосоциалният модел са опорната й точка в търсенето на здравословни решения на житейските и човешки предизвикателства. В личен план е горда майка на 7-годишен очарователен младеж. А в професионален пътят й до невротерапията и биологичната обратна връзка преминва през търсенето на това какво води човека от базовото му потребителско поведение в маркетингов аспект, през обогатяването му в света на културните индустрии, до Монтесори педагогиката, предучилищното и училищно образование, търсейки зародиша на това кое ни формира като човеци и води през живота.  

Емануела, какви цели си поставя проектът „Екранни деца“?

Целите са дългосрочни и амбициозни, като в основата е желанието ни да върнем децата на пътя на естественото им развитие и го постигаме чрез промяна на „закотвеното“ функциониране на мозъка и нервната система. Всички от екипа работим за това да развием чувствителност към темата и да изградим нови здравословни навици и отношение към екраните – да ги извадим от вменената им функция на бавачки, на най-добри приятели, на любими играчки… И да ги поставим в правилната им позиция – инструмент за постижения в реалния живот. По-амбициозните ни цели стигат до активиране на сериозен обществен дебат и вземане на мерки за ограничаване на екраните в училища и детски градини, което да гарантира детското здраве, без екранна зависимост.

Как се помага на малчуганите?

Методиката ни е базирана на цялостен биопсихосоциален модел, а ключовият процес на терапия се случва чрез биофийдбек – неинвазивен, апаратурен метод за саморегулация на нервната система.

Нашата работа показва, че когато зависимостта е отключена, за да има трайни резултати, е необходимо на първо да се върнат способностите на нервната система, което се случва чрез невротерапия и невротренинги. Преминава се към „отвързване“ на механизмите на зависимостта и преодоляване на съпътстващата симптоматика, докато се развие устойчивост на нервната система, включително по време на екранна дейност. Следват включване на повече „живи“ активности и намаляване на екраните за сметка на дейности в реалността.

Разкажете ни за „Буднотека“?

„Буднотека“ е пространство за събуждане на малки и големи. Тя дойде като естествен отговор на ежедневното предизвикателство – Как да върнем човека и най-вече децата в живия живот?

„Буднотека“ е място, което ще дава поводи за живи срещи с хора, книги, информация, а защо не и с технологии (здравословни), които да провокират, да държат вниманието на хората и да ги карат да мислят и да присъстват будно и осъзнато. Искам да предложа едновременно място за различни офлайн активности и пространство за взаимодействие, учене чрез преживяване, общуване и обмен. Мечтая за общност от активни будни Човеци, които знаят как да присъстват в живота пълноценно.

Календарът на събития в „Буднотека“ се обогатява ежедневно. В него ще случваме различни арт ателиета, литературни четения, семинари и различни творчески проекти – широк спектър от събития в сферата на ранното детско развитие, образованието, мотивацията и социализацията. Дейностите са насочени както към децата, така и към родителите, поотделно и заедно, защото работата ми показва дефицити на много нива – увлечени от високите скорости на живота и успани от виртуалното, губим връзката – със себе си, със семейството, със света. 

Оптимистична ли е прогнозата за екранните деца?

Децата от поколение Z и най-вече Алфа, са закърмени с технологиите, за тях те са норма. Темповете, с които те заедно с изкуствения интелект навлизат в деня ни, граничат с научната фантастика, няма човешка сфера, която да не е повлияна. Наред с удобствата обаче, дигитализацията ни води по един път на сериозен когнитивен упадък и неспособност да се справяме с живия живот – свръхудоволествената и свръстимулиращата среда обръщат процесите на цялостен биохимичен, емоционален и психичен план, възнаграждават се неадекватни поведенчески модели, които тренират и утвърждават нефункционални и неспособни да се справят с живота хора. Надеждата ми е в това, да събудим повече родители и да обърнем внимание за тези тенденции, да намираме как да задържим децата си в реалната среда, с развити способности за справяне, устойчиви и приспособими тук и сега.

Интервю на: Ива Лалова