Детската душа - Кенгуру

Магдалена Дойчинова е детски психолог с 10 години практика и сертифициран консултант по детски сън. Има бакалавърска степен по психология, придобита в Абърдийн, Шотландия през 2013 г., където допълнително е преминала и 2-годишен курс за консултантски умения. Завършила е магистратура по Детско-юношеска и училищна психология в СУ „Св. Климент Охридски“. Професионалният й път на детски психолог е продължил с работа в център за деца и младежи от аутистичния спектър, а след това и със собствена практика в център за ранно детско развитие и психологическо консултиране, където работи и до днес. Междувременно се е обучила и за специалист по ранно детско развитие към автралийска система и от 6 години практикува това, като следи за оптималното развитие на децата от бебешка възраст. За повече информация: www.detskiproziavki.com.

Магдалена, кои състояния на детето изискват консултация с детски психолог?

Работата на детския психолог има много аспекти. На първо място тя е свързана с подкрепа и информиране на родителите. Често те идват, за да се информират предварително за това, как да подходят в предстоящ труден момент и как да подготвят детето за него.

Ако трябва да изброя възможните причини за търсене на услугите на детски психолог, мога да кажа, че те са няколко вида: поведенчески проблеми като агресия и провокативно поведение; емоционален дискомфорт, провокиран от липса на социална подкрепа, трудна адаптация в нова среда/ситуация, дисфункционални отношения в семейството и други; и не на последно място – проблеми в развитието, които могат да засягат една определена област от него или да се характеризират с трудности в много сфери от живота на детето. Понякога това, което води родителите при психолога, е един конкретен симптом като смучене на палец, напикаване и др., който обаче често се оказва комплексен и свързан с определени емоционални причини.

На каква възраст трябва да е мъничето, за да могат да се провеждат тези срещи?

Няма ограничение във възрастта на детето. Разликата е само във вида на използваните похвати за работа. При най-малките деца цялата сесия  протича под формата на игра, според заложената цел. При малко по-големите вече има и диалог, но играта остава ключов елемент в справянето с трудности.

Как протичат те? И родителите присъстват ли на тях?

Първо се прави една среща само с родителите. Важно е детето да не присъства на нея, за да може психологът да събере необходимата информация за него и семейството, за началото на затрудненията и като цяло за историята на конкретния казус. Освен това по време на първоначалната консултация майките и татковците получават подкрепа и практични насоки, които да им помогнат в разрешаването на проблема. После се договарят целите на срещите с детето, когато са необходими такива. Начинът на работа зависи от възрастта и уменията на мъника.

Психологическата работа с деца протича под формата на игри, разговори, рисуване, четене на книжки, разиграване на случки и много други подходи, съобразени с нуждите и интересите им. Основна роля играе и поведението на специалиста, тъй като след създаване на доверителна връзка, той става модел на подражание при малко по-големите деца.

Дали родителите присъстват на сесиите също зависи от целта на работата. Ако става въпрос за дете с проблеми в развитието или пък с поведенчески проблеми, присъствието на възрастните е много важно, тъй като само така те успяват да разберат естеството на работата и да подкрепят детето по подобен начин и вкъщи, за да достигне то своя потенциал и да промени поведението си.

При деца с емоционални проблеми, обикновено срещите са без родителите, тъй като малките имат нужда от това защитено пространство, в което да споделят всичките си мисли и притеснения. А срещите с мама и татко се осъществяват допълнително в друго време, с цел получаване на нужните им насоки.

Колко време продължава терапията?

Отново всичко зависи от конктретния случай. Най-бързо мога да кажа, че се отстраняват емоционални и поведенчески проблеми, тъй като в повечето случаи те имат ясно начало и причина, която в рамките на няколко месеца до година би могла да бъде напълно отстранена. Има, разбира се, и изключения, но в общия случай е така. Най-дълго време отнема психологическата работа с деца с проблеми в развитието. Всичко зависи от етапа на развитие на детето, неговия потенциал и ресурсите на семейството за подкрепа и усвояване на различен подход към него.

С какви проблеми на малчуганите се сблъсквате най-често в практиката си?

Най-чести напоследък са поведенческите проблеми. За мен основна причина за това е масовата информация в интернет (и не само), която вместо да помага, обърква новите родители, както и прекалено многото възможности пред децата в днешно време.

Кога детската душа е щастлива?

Когато е разбрана, подкрепена по подходящ начин и най-вече, когато разполага с нужната й свобода. Децата имат нужда от нея, но и от подходящи граници, с които да се чувстват сигурни и защитени.

Интервю на: Ива Лалова