Детето и правилата

Ани е на 3 години и когато не получава каквото иска, удря възрастните и децата, които се намират около нея. Ани знае, че не бива да удря. Родителите й са го казали стотици пъти.

Хиляди книги на пазара в целия свят са посветени на възпитанието и особено на изграждането и налагането на правилата в семейството. Стотици хиляди страници обясняват колко са важни границите и рамките в семейството, а други стотици хиляди – ги отхвърлят, приемайки правилата за ненужни, защото влияят негативно върху взаимоотношенията родител-дете, и твърдят, че наказанията са нещо непременно лошо. И сред това море от литература, теории, размисли и истории, огромен брой семейства се лутат, прилагайки вечния принцип „проба-грешка“.

Жан Пиаже е швейцарски психолог, който посвещава работата си на децата и детското развитие. Наблюдавайки малчуганите, с които работи, той установява, че на различна възраст те разбират правилата по различен начин, който пряко зависи от психическото, моралното и когнитивното им развитие.

Детското разбиране за правилата

Децата до 3-годишна възраст нямат понятие какво се правилата и за какво служат. Всяко дете измисля и играе по свои правила.

Малчуганите между 3 и 6 години, въпреки че добре знаят правилата, често не ги спазват. Те приемат, че последните трябва да бъдат налагани от авторитет и следва да бъдат общовалидни. Затова специалистите насочват родителите към това, че ако искат да има рамки в семейството, е необходимо всички да ги спазват. Ако детето следва да събира дрехите, които е съблякло след разходка и да ги поставя в коша за пране, таткото също ще се наложи да не оставя чорапите си на пода, а да прави същото, което изисква от детето. Не важат ли за всички правилата, това ги прави несправедливи и детето няма да ги спазва. Децата на тази възраст приемат, че пренебрегването на правилата трябва да бъде последвано от наказание. Последното не бива да е физическо наказание, отстраняване на детето в друго помещение, отнемане на емоционална топлина и сърдене от страна на родителя. 

Така например, когато четиригодишният Георги ритне коша за боклук, последиците трябва да бъдат мигновени. Родителят трябва да маркира веднага, че не одобрява това поведение, и да наложи последици – „Ето ти метлата и лопатката и събери разпилените боклуци.“ Или: „Знаеш, че не одобрявам да риташ коша. След като го направи, ще взема мерки –оставаш без футболната топка, за да не риташ повече днес.“

Ако обаче родителят игнорира неприемливото поведение и нарушаването на правилата, детето ще приеме, че възрастният е непоследователен. Това създава надежда от типа на „Може да ми се размине. Добре ще е да проверя.“ Така например, ако родителите на тригодишната Ани се правят, че не забелязват първите й опити да удари, смеят се и приемат, че това може да е игра, и не вземат мерки, много скоро детето ще започне да удря по-често. То ще е много объркано, защо понякога възрастните реагират на удрянето, а понякога – не. Ще търси закономерност и ще удря, докато установи необходими причинно-следствени връзки, отговаряйки на въпроса: „Какво се случва, когато удрям?“.

6-11 години

През периода между 6-11 години децата вече ясно разбират съществуването на правилата и правят опит да ги променят със съгласието на другите – при условие че преди това правила все пак са съществували.

Структура и ред

Правилата в семейството създават усещане за структура и ред. Те гарантират справедливостта, сигурността и поддържат добрите взаимоотношения. Правилата се налагат от родителите, а не от детето. Последното не знае кое е най-доброто за него. То няма опита на възрастните.