Когато детето отказва захранващи храни
Стиснати устни, извъртане на глава, хвърляне на лъжицата… Или просто отказ. Отново. Ако ситуацията ви е позната, ще са полезни насоките на д-р Нина Йорданова – клиничен логопед, хранителен терапевт, основател на клиничен логопедичен кабинет за хранителна терапия „Пумпелина“.
Нина, какви са причините детето да отказва захранващи храни?
В зависимост от състоянието на детето преди момента на захранване – дали е кърмено, хранене с шише или е на смесено хранене, биха могли да бъдат наблюдавани различни причини за отказ:
- Дисрегулация на хранителните механизми, причинени от лош ритъм на сукане, некоординирани хранителни механизми, нарушен мускулен тонус или проблем с функцията на определена група мускули, имащи отношение към организацията на храненето.
- Неправилна позиции при кърмене или хранене с шише.
- Използване на неподходящо шише, което предизвиква напрежение на мускулите, участващи по време на хранене.
- Краниофациални структурни затруднения – като високо твърдо небце.
- Бързо захранване с въвеждане на много храни в рамките на кратък период.
- Неправилни или неудобни за детето прибори.
- Прекалено течна или прекалено гъста консистенция, прекалено топла или прекалено студена захранваща храна.
- Неправилна позиция при захранване.
Понякога наличието на само една от посочените причини би могла да доведе до затруднение. Бебето расте и с него се променят и условията на отглеждане, както и желанията му за позициониране по време на хранене.
Могат ли да окажат влияние психологически фактори – преумора, превъзбуда, разсейващи фактори по време на хранене?
Понякога – бих казала нерядко, причините за отказ от захранване или хранене се крият в заобикалящата среда на детето, включително в поведението на възрастните:
- Прекалено шумна среда по време на хранене.
- Прекалено много хора и действия по време на хранене.
- Работещ телевизор.
- Предлагане на телефон.
- предлагане на играчки със звук и светлина.
- Неспокойни родители.
- Прекалено обгрижващи родители.
Как да разберем дали нежеланието на малчугана да опита някоя храна не се дължи на т.нар. неофобия – страх от новото и непознатото?
Хранителната неофобия е състояние, което се появява едва след 18-и месец. Ако детето не харесва дадена храна или постоянно я отказва, е необходимо да проверим дали не харесва самата храна или нейната комбинация с други храни, както и тяхната консистенция. При възможност е добре да се провери интересът на малчугана към определената храна в суров вид.
Кога отказът е нормален етап и кога е знак за затруднение?
За да отговоря на този въпрос, трябва да напиша цяла книга. Най-общо казано, затруднението е мотивиран отказ с ясна причина, докато отказът често е свързан с манипулация, вкусово нарушение или липса на интерес.
Какво да правят родителите, ако детето се бори, плаче или просто не иска да се храни?
Добре е да почакат между 30 и 60 минути и да опитат отново. Протестите на децата по отношение на храненето могат да бъдат свързани с разнообразни причини, някои от които са трудно разпознаваеми от родителите. При сериозни затруднения е добре да потърсят съвет от логопед-хранителен терапевт.
Регистър на логопеди-хранителни терапевти, сертифицирани по системата на д-р Нина Йорданова.
Интервю на: Ива Лалова