Животът като разходка

Отдалеч ще започна днешната тема за здравословния начин на живот, но категорично искам да ви разкажа за любимата ми съученичка в 7-о СУ „Свети Седмочисленици“ – Надето Георгиева. Тя в единадесети клас втрещи всички с едно есе за смисъла на живота, което започна с: „Животът е една разходка около гроба“. Тогава настана неловко мълчание, после се смяхме, след това й казахме да спре с „Айрън Мейдън“ и „Металика“, но минаха 28 години и май, май реално Надето си беше права.

Разбира се, въпросната разходка може и трябва да е пълна с много радост, щастие, хубави моменти, приятели, гаджета, сексове, пиянски истории, изгреви и залези, хубава храна, бързи коли, караници и събираници, мънички бебоци, наакани пелени… Но през цялото това време обаче неизбежно някой ни напуска. Някои – като моите баби и дядовци на преклонна възраст, други – абсолютно без време по абсурден начин, преди даже да навършат пълнолетие.

Целият този увод е, за да ви кажа да си живеете живота. Да му се радвате, да сте доволни от това, което сте постигнали, да правите добро, да отгледате добри деца, които да станат хора. Защото изроди в последно време – колкото искаш.

Но всичко по-горе го пиша, защото ще ви помогне да спите спокойно, а сънят е от съществено значение за възстановяването на всеки човек. Само тогава хипофизата отделя хормон на растежа, който пък е нещото, от което раните зарастват, мускулите растат и е единственият начин на организма да се самовъзстанови, доколкото може.

На второ място бих сложил околната среда и най-вече въздуха, който дишаме. А специално за София смятам да замълча. Много надежди за новия кмет, но отдавна нещата са тотално извън контрол. Ако можех да си позволя, щях да съм в планината заедно с децата, жената и кучетата. Но вместо това съм в „Бояна“. Този тузарски квартал без тротоари и с безчет строежи, камиони, прах, лайна и мръсотия.

На трето място слагам храната. Изключително заблудени хора има на тази тема. Генерално не се прави разлика между въглехидрати, белтъчини и мазнини. Мазнините са под общ знаменател, което е супер грешно. Никаква идея, че въглехидратите постъпват в организма с храната във вид на монозахариди, от които се синтезират дизахариди – прости захари, които са отделни молекули, съдържащи глюкоза и фруктоза. Бленуваната от всички фруктоза обаче се разгражда само в черния дроб, който пък разполага с ограничени ресурси за това. Сега може би ще разберете защо се сблъсках с човек, който живее супер „здравословно“, от години е само на фрешове и беше диагностициран с цироза на черния дроб.

За всички фитнес и лайф коучове препоръчвам много детайлно да изучат Цикъла на Кребс, преди да се излагат поголовно в нета, говорейки пълни глупости. Същото се отнася и за определена клика готвачи, които удрят в земята кочовете по безсмислици в ефира.

Последно само искам да ви призова като човек, който прави козметика: Моля ви, престанете да слагате кисело мляко на изгоряла кожа. Киселината в млякото може да инфектира вече изгорелия епидермис и да стане голяма беля. Това, че охлажда, защото е от хладилника, е нещо, което в дългосрочен план може само и единствено да влоши изгарянето. Киселото мляко е за ядене. Има полезни неща в него като минимум 21 грама протеин от кофичка. Което не е малко.

Та така. Успех в живота, във фитнеса и изобщо в разходката!

Ваш гуру, муру, коуч: Лари дъ Стронгмен Дъмбелов

P.S. Обожавам таратор, но и той, както и пилешката супа, помага на стомахчето… ама отвътре.