Зелени мисли

Откакто съществува човешката раса, човекът води борба с природата. В едни случаи успява да я подчини, в други тя надделява, но трябва да сме благодарни, че въпреки нашата ежедневна намеса природата някак успява да оцелее и да се регенерира. За съжаление обаче с шеметното технологично развитие на цивилизацията това става все по-трудно, все по-бавно и дори - безнадеждно.

Проблемът със замърсяването на планетата и изчерпването на ресурсите й не стои от скоро. Година след година световните организации нищят тази тема и човечеството вече се е заело сериозно да поправя щетите и намалява вредите. „Капка по капка вир става" - тази поговорка илюстрира убеждението, че ако всеки от нас се постарае да замърсява по-малко, да рециклира, да живее и да поддържа дома си природосъобразно, то един ден може и да установим, че сме спрели да унищожаваме своята планета.

Как да се включим в борбата със замърсяването? Да започнем от дома си

• Добрата изолация на жилището спомага за изразходването на по-малко електричество за затопляне или изстудяване. На практика можем да спестим до 80% от необходимата енергията, ако сме си направили качествена изолация.

• Пестим електричеството, когато използваме енергоспестяващи крушки, както и уреди. Важно е също да не оставяме работещи уреди или светещи лампи, когато не сме в стаята и не ги използваме. Макар и минимално, уредите, които оставяме в режим stand by, също харчат енергия, както и зарядните устройства оставени в контакта, без към тях да е свързан телефона или лаптопа например.

• Употребата на климатици за отоплене и охлаждане отдавна е масово явление. Но то също може да бъде щадящо природата, ако поддържаме оптимална стайна температура (21-22 ºС) и не прекаляваме със затоплянето и изстудяването. Важно е също, когато работи климатикът, да не забравяме отворени врати и прозорци, защото тогава се изразходва напълно излишно повече енергия от нормалното.

Освен да намалят замърсяването на природата, в последните години хората се опитват да работят заедно с нея и да използват ресурсите й, без това да нанася вреди. Става въпрос за употребата на възобновяеми източници (слънце и вятър) за производството на ток и топла вода. Вече и в България, както в редица други страни, можете да забележите масивни пространства, „засадени" с фотоволтаични соларни панели. Все по-често се срещат и новоизградени вятърни турбини. Това са големи стъпки в правилната посока. Навсякъде по света развитието и използването на зелената енергия има за цел да повиши енергийната сигурност и да намали замърсяването и парниковите газове.

• От зелената енергия може да се възползва в частност и всеки човек. Предлагат се слънчеви колектори за употреба в битови условия. Ако човек живее в къща, би могъл да си доставя ток и топла вода само с такива панели.

Изключително новаторско и впечатляващо строително постижение са пасивните къщи. Те се наричат така, защото достигат висока степен на енергийна ефективност основно с пасивни средства, като вътрешният климат се получава без активна отоплителна или охладителна система. Разходът на енергия за отопление, вентилация и климатизация на пасивните къщи е не повече от 15 kWh/m2a (киловатчаса на квадратен метър полезна площ за период от една година). Общата енергия, консумирана за отопление, топла вода и електроуреди в една такава къща, не надхвърля 120 kWh/m2 годишно. За сравнение неизолирана сграда има средни разходи само за отопление между 200 и 300 kWh/m2 годишно. Как се постига това?

Пасивните къщи се строят на незасенчени места с възможно най-голяма повърхнина на южната фасада. Същевременно засенчването на южната фасада през лятото чрез подвижни сенници е задължително, за да не се прегрява сградата. Формата обикновено е правилна - квадрат или правоъгълник, без много чупки. Топлоизолацията е изключително качествена, същото се отнася и за прозорците (с троен стъклопакет). Благодарение на това микроклиматът на сградата е много добър, цялата сградна обвивка е еднакво топла, дори прозорците, което означава равномерна температура на вътрешните повърхности. Пасивните къщи имат специална система за постоянно доставяне на свеж въздух отвън и отделяне на мръсния.

За постигане на истинска енергийна независимост пасивните сгради използват възобновяеми енергийни източници - на първо място слънчева енергия за подгряване на битовата гореща вода чрез слънчеви колектори, както и фотоволтаични системи за производство на електроенергия; геотермална енергия, извлечена с термопомпи; вятърна енергия от ветрогенератори и други. Тези източници на енергия допълнително свеждат общата консумация на сградата към почти нулеви стойности.

В България пасивните къщи са слабо познати, а и са прекалено скъпи за нашия пазар. В Европа обаче тази технология се използва от години и вече има построени хиляди такива къщи.

Глобално погледнато, човечеството определено е поело грижа за оцеляването на планетата или поне за драстично намаляване на щетите от своята дейност. Остава и всеки човек в частност да се замисли над безспорно най-големия проблем на нашето съвремие и също да направи необходимото според своите възможности.

Автор: Цвета Лазаркова