Здравето през погледа на хомеопатията

Стерилитетът е проблем, засягащ както отделните хора, така и обществото като цяло. Той се отразява върху емоционалността, морала и етичните отношения, и възприятия на човека. Ето как този проблем се разглежда от хомеопатията.

Стерилитетът е състояние, което има огромен диапазон от пораждащи причини, които можем да групираме по следния начин:

- органни изменения (анатомични деформации на маточните тръби, поликистоза или единични кисти на яйчниците, сраствания в маточните тръби и корема, маточни деформации, удебелена обвивка на яйчниците);

- възпалителни (на яйчници, на маточни тръби, на матката, на влагалището, на близко разположени органи);

- неясни, които много трудно се доказват - алергия към спермата на партньора, липса на производство на яйцеклетки от яйчниците, повишено ниво на пролактин в кръвта, повишено ниво на тестостерон в кръвта и други;

- неизвестни - тук спада стерилитетът, за който няма определена конкретна причина.

Чрез хомеопатия се въздейства върху причините за заболяванията на човека.

Например: коя е причината за гнойна ангина - бактерията, която е заразила устната кухина?! Така се разсъждава в конвенционалната медицина и подходът на лечението на тази ангина е да се убие тази бактерия. Но всъщност ние не живеем изолирано от околната среда. Всички бактерии/вируси/гъбички и други микроби, населяващи околната среда, живеят във вътрешността на нашето тяло. Защо днес сме здрави, а утре тази бактерия се е размножила прекомерно и е предизвикала възпалителна реакция? Кой фактор се е променил? Бактерията, външната среда? - едва ли. Това е имунитетът! Той решава дали да бъдем болни, от какво, как ще протече болестният процес, динамиката и продължителността на болестта, оздравителните реакции, и пр. Това означава, че спадът (потискането) на имунната ни система е позволил на този микроб да се размножи и всъщност това е довело до болестта. А имунитетът зависи от хормоналния баланс, тъй като имунните клетки се специализират под въздействието на локалните (произвеждани от всеки орган в човешкото тяло и действащи върху самия него) и от големите (произвеждани от ендокринните жлези - щитовидна, надбъбречна, панкреас, яйчници и други) хормони. Ако те са в състояние на дисбаланс, то имунните клетки ще имат дефект - ще живеят по-кратко или няма да отговарят адекватно на импулсите към тях. Всеки би посочил лабораторните изследвания на хормоните като достатъчно средство, което да ни ориентира за тяхното състояние. Но това не е така! Лабораторните изследвания са количествени, т. е. те определят количеството на даден хормон в кръвта. А ефектът на хормоните е в тяхното качество, във взаимоотношенията им с другите хормони, както и

в реакцията на тъканните клетки на тялото към тях - а тези ефекти не можем да отчетем обективно (имайки предвид сегашното ниво на развитие на лабораторната наука).

Хомеопатията е развила система на наблюдение на реакциите на организма, която да дава ориентировъчни насоки за хормоналните нарушения. Тази система е на базата на задълбочено изучаване на ендокринологията (наука за хормоните и жлезите, които ги произвеждат) и физиологията (наука за всички процеси, протичащи в организма и осигуряващи живот на тялото). Хормоните и тяхното сложно взаимодействие определят всички аспекти на организма: телесно тегло, зиморничавост, хранителни предпочитания, биохимични процеси, сън, развитие и функциониране на тъканите на органите, телесна температура, размножителни процеси, и пр. С други думи хормоните управляват нашето тяло. А кой управлява хормоните? Това е функция на Централната нервна система. Жлезата, чиито вещества имат за цел да контролират самите жлези, секретиращи хормони, е хипофизата. Тиреостимулиращият хормон, произвеждан от хипофизата, контролира функцията на щитовидната жлеза; фоликулостимулиращият - на яйчниците; адренокортикотропният хормон - на надбъбречната жлеза и т. н. Тя (хипофизната жлеза) е анатомично продължение на продълговатия мозък, който е материалният носител на нашите емоции, страхове, стереотипи, сънища, характер и всичко, което ни прави емоционални субекти. Връзката между емоциите ни и хормоните става очевидна! Ето и един пример: подгонва ни куче и ни обзема страх! Изживяваме емоцията в нашия мозък и той нарежда на хипофизата да "изхвърли" в кръвта вещества, които ще "заповядат" на ендокринните жлези да произведат и отделят в кръвта хормоните на страха. Това са много вещества (около 50 хиляди), но най-големият е кортизонът. Тези хормони, с преобладаването си над другите, нарушават съществуващия дотогава хормонален баланс. Целта им е да насочат химичните процеси в такава посока, че да се отдели енергия, достатъчна, за да избягаме от кучето. С други думи хормоните "превеждат" емоцията на езика на тялото с цел да се получи реакция, която да ни адаптира към източника на тази емоция (да избягаме от кучето). Всички емоции си имат съответстващи на тях хормонални вещества - гняв - най-големият е адреналинът; депресия - серотонинът; мъка - норадреналинът; радост - епинефринът и т. н. Нашите емоции са тези, които променят хормоналния баланс. Освен при стрес, той търпи промени и при други три фактора - възраст, приемане на външни хормонално активни вещества (лекарства - хормонални, кортикостероиди), природни цикли (сезони, магнетизъм, лунна фаза и други). Всички знаем как децата боледуват по-често от възрастните. Познат ни е и предменструалния синдром (болка в областта на яйчниците и корема, главоболие, световъртеж, огромно желание за сладко, втрисане, силна отпадналост, огромна раздразнителност или меланхолия/депресия и други), който често се съчетава и с възпалителни промени (грипоподобни симптоми). В хомеопатията се говори за ПНЕИ оста (Психо-Нервно-Ендокринно-

Имунна). По време на самите хомеопатични прегледи се отчитат промените в нея, в тяхната тоталност и взаимосвързаност, и никога изолирано.

Трябва да приемем връзката психоемоционално състояние - хормонален баланс - имунитет, тя е очевидна! Нашите емоционални изживявания се отразяват на състоянието ни на здраве и болест. Нека да задълбочим разсъжденията си! В хомеопатията се използва думата „ситуация", а други го наричат „фиксирано, индивидуалистично, нереалистично възприемане на действителността - едно изключително сложно понятие!

Има се предвид, че човек никога не възприема околния си свят обективно, а го пречупва през собствените си разбирания и ценностна система, съобразявайки се със слабостите, и страховете си. Не ви казвам нищо ново. Всеки живее в собствения си свят. Той вижда в хората това, от което се страхува, мисли за тях така, както възприема себе си, смята, че те чувстват така, както чувства той. Т.е. той живее и реагира еднотипно - ако е гневен - реагира с гняв при почти всички събития в живота си, ако е склонен към депресии, то той се депресира много често. И тъй като психическата, и физическата сфера на нашата същност са неразривно свързани, нашето тяло ще откликне на нуждите на психиката ни. Всичко това, много често, става скришом от съзнанието ни. Ние дори не осъзнаваме какво става, измисляме си обстоятелства и оправдания, за да обслужваме, и осигуряваме нашата ситуация. И тялото ни ще ни слуша. При необходимост ще се появи болест, която ще е в унисон с нашите заблуди, с нашата представа за света. Защото емоционалните ни нагласи модифицират физическите ни особености и реакции. Страх ни е от публична изява - ще ни заболи глава, ще загубим гласа си, ще развием пневмония, ще припаднем, ако трябва, но няма да се появим пред аудиторията. Страх ни е от бедност - ще работим денонощно, ще се омъжим/оженим за финансово осигурен човек, ще спестяваме, ходейки в дрипи. Страх ни е, че другите ни се присмиват на килограмите - ще повръщаме, когато погледнем или дори помиришем храна, ще развием епилепсия, която се проявява, когато излизаме от вкъщи и другите ще видят колко сме дебели. Страх ни е да поемем отговорност за бъдещото си дете - менструацията ни ще спре и ще развием стерилитет дори. Нашето тяло е нашият най-добър слуга! Поискайте нещо от него, наредете му, и то ще го изпълни! Имайки болест или физически проблем, ние трябва да се замислим, не обслужва ли тя някаква наша ситуация? Но трябва да бъдем изключително честни със себе си, да сме готови да си признаем страха, който не ни дава покой. И тук препъни камъкът е следният: ние цял живот сме живели, движени от нашата ситуация, от нашата заблуда! Как ще я осъзнаем, какво ще направим, за да я преодолеем, как да превъзмогнем себе си? Тук идва най-трудният момент! Има хиляди начини. Може би толкова, колкото човешки същества има на този свят! Но първата стъпка за решаването на някакъв проблем е неговото осъзнаване. Повечето хора не са склонни да приемат, че проблемът е в тях, че те трябва да поемат отговорност за собственото си състояние. Те най-често сменят различни лекарства, консултират се с най-различни специалисти, в търсенето на причина някъде извън тях. Това е свързано с нашето ЕГО. Но пътят е грешен и това го показва изключително трудното повлияване на стерилитета с химични и/или хирургични средства. Дори обществото е стигнало по-надалече - оплождане in vitro, изкуствено отглеждане на ембриони, „матка под наем"... Но причината е вътре в самите нас! Трябва да решим причината и следствието (болестта) няма да има нужда да съществува!

Самото хомеопатично лекарство не лекува! То прави така, че загубилото хармонията си тяло да се върне към нея. Така болестта става излишна! Всяко друго тълкувание на болестта е невярно.

Затова всеки трябва да поеме отговорността за своето здраве, за нещата, които се случват с него, около него, с любимите му хора в свои ръце. Да подложи на съмнение оправданията си защо не го прави. Да бъде честен със себе си и да се уважава. Да се откаже от мързела си. И да не отрича нещата, които не разбира. И тогава - нека бъде хомеопатия!

Статията е написана с извадки и примери от книгата „Болестознание"
За повече информация и запознаване с нея на адрес: www.homeopathia.hit.bg
д-р Георги Хаджиев