Защитникът

Ако те функционират нормално, възникналото нарушение или бързо се отстранява (раната зараства), или въобще не се появява (например, при вирусни инфекции). Функцията да разпознава и отстранява чуждото тяло, попаднало в организма, изпълнява имунитетът.

Що е то имунитет?

Имунната система на човека се състои от няколко звена, всяко от които изпълнява специфична функция. Първата линия на отбрана са специализирани клетки, които се наричат фагоцити. Те са разположени в кожния епител, лигавиците и в кръвните клетки и поглъщат чуждите частици. По този начин се реализира т. нар. клетъчен имунитет. Но борбата не винаги е успешна и тогава се включват други защитни механизми. За тази цел в тимуса (ендокринна жлеза, разположена зад гръдната кост)  на човека се изработват специални клетки, така наречените Т-лимфоцити. Съществуват Т-лимфоцити - "помощници" (Т-хелперни лимфоцити), които помагат на другите клетки да побеждават патогените, и Т-лимфоцити "убийци"(Т-килърни лимфоцити), които сами унищожават чуждите клетки. Ако и тази отбранителна линия не успее да се справи със своята задача, Т-лимфоцитите по специални рецепторни връзки съобщават за чуждото тяло на други клетки - В-лимфоцитите. Тези лимфоцити се диференцират в костния мозък, откъдето идва и буквата "В" в наименованието им (анг. bone marrow - костен мозък). В-лимфоцитите са способни да синтезират антитела (имуноглобулини). Те завършват мисията по обезвреждане: антитялото се съединява с антигена, в резултат на което той загива. По този начин се реализира така нареченият хоморален имунитет. Особеността на това звено на имунната система се състои в това, че Т- и В- лимфоцитите запомнят чуждото вещество (вирус, микроб, алерген) и при повторна среща го унищожават веднага, т. е. болестта не се развива. Това състояние носи наименованието имунологична памет. Недостатък на тази част от защитната система е това, че всяка зряла В-клетка е посветена на синтезирането само на един вид антитела.

Човешкият организъм изработва пет разновидности (класа) имуноглобулини, всеки от които изпълнява собствена функция.

• Имуноглобулин А защитава лигавицата. Той се свързва с микробите и вирусите непосредствено в устната кухина, в дихателните пътища, храносмилателния тракт и не им позволява да проникват във вътрешните органи. Имуноглобулин А се смята за фактор на първичната реакция, но той няма имунологична памет. Затова при всяко следващо настъпление на вирусите в организма се изработват нови антитела. Когато резултати от изследване на кръвта или други биологични течности (урина, слюнка) показват увеличение съдържанието на имуноглобулин А, лекарите правят извод, че в организма на пациента протича остър възпалителен процес.
• Имуноглобулин М се синтезира от В-лимфоцитите в отговор на първото появяване на патогена. Открива се най-вече в кръвния ток и има голямо значение при проникване на бактерии в кръвта. Той също не притежава имунологична памет, но въпреки това, при повторни срещи с една и съща инфекция антителата от клас М са способни да запомнят микроба. На това свойство на имуноглобулина М се основава механизма на реакции при ваксина.
• Имуноглобулин G се изработва при появата на вируси, микроби и алергени. Антителата запомнят тези патогени и предотвратяват развитието на инфекцията. При това имуноглобулините G реагират не само на новопостъпилите бактерии, но и на тези микроби и вируси, които циркулират в кръвта продължително време.
• Имуноглобулин Е се появява в отговор на размножаването на паразити (глисти) в организма и контролира развитието на алергичните реакции.
• Имуноглобулин D участва в синтезата на В-лимфоцитите.

Такава многоетажна защита позволява предотвратяването на огромно количество заболявания. Болестта се развива само в случай на срив на едно или няколко звена на системата. Построяването на защитните прегради протича различно при всеки човек и по правило се разболява този, който има дефицит на някои от елементите на имунната система.

Имунната система на детския организъм

На всеки етап от развитието на детето съответства определено ниво на развитие на имунната система. Процесът на съзряване на имунитета на децата продължава дълги години.

Имунологичната памет не се предава по наследство, а се получава и натрупва от човека с възрастта.

Плодът започва да изработва собствени имуноглобулини между 10 и 12 г. с. Той сам синтезира значително количество имуноглобулини G и освен това ги получава от майката през плацентата. Майчините тела от клас G защитават децата през първите месеци на живот.

Ако микробите или вирусите, проникващи през плацентата, атакуват плода, то неговата имунна система отговаря чрез увеличаване на количеството на имуноглобулин М. Повишеното съдържание на този имуноглобулин в кръвта от пъпната връв свидетелства за заболяване при бебето.

Изработването на имуноглобулин А започва чак в 4-тия месец след раждането на бебето и едва към 4-тата година неговите показатели се доближават до нивата при възрастните. Тези антитела не проникват през плацентата, което означава, че при бебетата има физиологичен дефицит на имуноглобулин А, т. е. лигавицата в устната кухина, дихателните пътища и храносмилателния тракт на децата са лишени от първата имунна бариера. Природата попълва този недостиг, ако детето е кърмено, тъй като кърмата има достатъчно количество имуноглобулин А за защита на бебешкия организъм.

Макар че още през първите дни след раждането организмът започва самостоятелно да изработва антитела, първоначално тяхното количество е недостатъчно и през първите три месеца бебетата са защитени най-вече от майчините антитела. Получените от майката антитела се разпадат през цялата първа година, но най-съществената част от тях се разпада за около 3-6 месеца. В края на първата година вече е готов за "отбрана" и клетъчният имунитет.

Автор: Петя Лечева

Консултант: д-р Анна Ванчева, педиатър в МБАЛ „Здравето"