За чуждиците и бутиците

Доста често се налага да оптимизирам моята компетентност, за да извадя пред вас специфичната си интуиция и сюрреализмът на виртуалната ми локация да бъде шармантно пренебрегван за сметка на шикозната ми душевна нирвана.

С други думи – всичко написано дотук общо взето няма смисъл и можеше да го заместя със:

Здравейте, мили хора!

Но времената са такива, че ще си кажете тоз кроманьон къде е завършил аджеба?

И така лека-полека потапяме чудесни чисто български думи в огромната Есперанто каша на заобикалящите ни чуждици. Не че си нямаме наши си думи. Ама звучим много задръстени. Особено пред децата и особено ако те са вече тинейджъри или младежи или както искате го разбирайте.

Притеснява ме не толкова, че българските думи изчезват. Те реално се изместват от думи, които имат специфично значение, трудно обяснимо на български. И от друга страна, липсата на книги в ежедневието на сегашните младежи генерално ги обрича не на беден речник, но на силно повлиян, особено от английския речник.

С тази половинчата основа те отиват да завършат висше в чужбина и после започват в чужда компания. Съдейки от нещо, което ми направи силно впечатление като дете, а именно, че историята се пише от победителя, а истината се пази до три поколения... Източник – учителката ми по история в 7 СУ „Свети Седмочисленици“.

Та, изхождайки от това, до 45 години българският няма да има нищо общо със сегашния български език. Естествено, говоря за случая, че изобщо има държава България.

Ще ми се да завърша с нещо готино и оптимистично:

Първо, продажбите на „Био Джи“ се катерят нагоре. Което, дай боже, да се дължи на много родени бебешори.

Второ, първите два абзаца ги пльоснах на AI в платената му версия и каза да седна, да се успокоя, а той щял да извика лекар. И не само това, а ми предложи и смешка, явно зацепил моя безсмислен каламбур.

Според Gemini Pro нещо си най-забавно било как в българския смятаме, че бутик е магазин за скъпи дрехи. Чакайте, ето копи пейст:

Любимият ми пример: Бутик (Boutique). Днес под „бутик“ разбираме скъп и луксозен магазин за дрехи. На френски обаче това е просто „дюкян“ или малко магазинче. Ако отидете във Франция и видите квартална бакалия, тя също може да се нарече boutique.

P.S. Ако искате, очакваме вашите предложения за български вариант на копи пейст. Имам нещо предвид, но ще го оставя за следващия брой, за да не си загубя сладката допълнителна работа.