Втори опит

Сега ще ви разкажа нещо, а вие впоследствие ще си го наместите спрямо брак, развод, караници, препирни и каквото си пожелаете. Много ме е вълнувало както всеки любопитен ум: какво е щастието? Нова дреха? Взет изпит? Нова кола? Нов силикон? Секс? Здраве? Кариера? Доматите, които ти си отгледал? Кое е щастието, къде, по дяволите, е то? Как така като бях малък се кефех на горска ягода, на вкаран гол, на нови китайски кецове? Кога по-точно разбираш, че материалното е хубаво, ама доста за кратко топли душата? Кога почваш да цениш здравето? До колко годишен те топли прегръдката на мама или татко?

Да не задълбавам във всичко, което тревожи съзнанието ми, защото едва ли ще ми дадат повече да пиша статии. Та затова накратко. Изчетох няколко учебника по психология, говорих с много професионални психолози и психиатри. Питах и разпитвах ей така на майтап лекари, ендокринолози (Емо, мерси за търпението последните 40 години), говорих и с хора, които обучават топ мениджърски персонали на световно ниво.

И изведнъж става ясно, че още през 1938 г. Harvard Adult Development Study се заемат с подобно изследване, което се води най-дългото и най-мащабното в човешката история. Чукнете си го в Гугъл после. Та... Кое прави хората щастливи? Накратко: приятелите, човешките взаимоотношения. Не колата, не бройката жени или мъже, а хората около вас. Ще кажете: „Ми убаво, ама аз ще си плача самотен на яхтата с 20 порно звезди, а вие си пийте водка в петък и ходете на работа всеки ден, щом ви кефи“. Въпрос на време е обаче да се окажеш напълно нещастен на яхтата, обграден от платени кухи приятелки, и да си поредния нещастен яхтмен.

В единия учебник, който бях свил от майка ми, пишеше нещо много плашещо. Първо, че приятелство между различните полове без физическо привличане, било то и на подсъзнателно ниво, няма. Второ, че приятелството е в основата си размяна на интереси – информация, забава, даже и финансовите облаги ги бяха описали. И в трета глава обясняваха, че истинското приятелство е с трайност 7 години. После започва бавно отчуждаване. В някои случаи писване, омръзване, разочарование и т.н.

Та кажете сега колко пъти е редно да се жените? Ами ако е грешка? Ако сте се излъгали в човека? Заради обществото трябва да сте нещастни до края на живота си? Ама имате и деца... И? Трябва и те да израснат с вашето отровено и нещастно житие и битие? Защо да обричате себе си, партньора си и евентуално децата си, ако не сте щастливи и всичко е насила и защото така трябва?

Ми не трябва! И мен ако питате, 5 пъти мерете, веднъж режете.

Ваш Лари Фройдов

Човекито с шивашкия метър в ръката

P.S. Тия другари от Харвард, като обобщават резултатите, започват отдалече – че здравословният живот помага за щастието, че не трябва да се пие, не трябва да се пуши... Ако изследването беше в регион Балкани, мисля, че щяха да знаят, че така от много здраве щеше да си останеш без приятели.