Усещане за Виена

Град, чиито улици, според писателя Карл Клаус, са „настлани с култура“. Космополитен град, който говори десетки езици, а в същото време е и някак по домашному уютен.

В средата на XIX век, заради разширяването на Виена, император Франц Йосиф I възлага разрушаването на стените, опасващи Вътрешния град, и изграждането на околовръстен път, известен и до днес като Рингщрасе. Той огражда от изток, юг и запад, а Дунавският канал (разклонение на река Дунав), затваря от север своеобразния кръг около Стария град. Именно на този булевард или на късчето земя, оградено от него, са разположени някои от най-впечатляващите архитектурни перли на Виена – дворецът Хофбург, сградите на Природонаучния музей и Музея на история на изкуството, Кметството, Операта и катедралата „Свети Стефан“.

Над шест столетия Хофбург е бил резиденция на поколения Хабсбурги,  като всеки монарх е оставял своя отпечатък върху впечатляващия архитектурен ансамбъл. Макар съвсем малка част от 2600-те стаи на комплекса да са достъпни за туристите, днес тук живеят и работят почти 5000 души, сред които и австрийският президент. Отворени за посещение са апартаментите, обитавани от император Франц Йосиф I и неговата съпруга Елизабет Баварска (по-известна като Сиси), а в съседство на императорските покои се намира Музеят на Сиси. Интерес представлява Имперската съкровищница, където се пазят впечатляващи скъпоценности, корони, мантии и скиптри, а също и пиронът, забит в дясната ръка на Христос. Не бива да пропускате и „Къщата на пеперудите“ – късчето тропическа гора, където доверчиво пърхат стотици прелестни създания.

В края на XIX век на Рингщрасе са изградени сградите на музеите-близнаци, обрамчващи площада Мария Терезия. Природонаучният музей се гордее с впечатляваща колекция от около 30 млн. експоната, която проследява цялата еволюция на живота на Земята. Зад идентичната фасада на Музея на история на изкуството ви очаква съвсем различна, но също толкова уникална експозиция – една от най-богатите в Европа колекции от живопис и египетски, близкоизточни, гръцки и римски антики. Тук може да видите удивителна сбирка от платна на Рубенс, Рембранд, Вермеер, Брьогел, Тициан, Рафаело, Караваджо и Веласкес.

Ценителите на изкуството са привлечени и от лятната резиденция на Хабсбургите – Белведере. Двата двореца (Горно и Долно Белведере), разделени от разкошни градини, са приютили безценни произведения, най-известното от които вероятно е „Целувката“ на Густав Климт.

Не може да дойдете във Виена и да не посетите другата лятна резиденция на австрийските монарси – дворецът Шьонбрун. Едва 40 от неговите разточително декорирани 1441 стаи са отворени за посещение, но не бързайте да включвате в програмата си за деня разглеждане на други забележителности. Отвън ви очаква необятен парк, грижливо оформен и поддържан от майстори на ландшафтното изкуство. Зад Фонтана на Нептун немного стръмни алеи се вият по хълма и отвеждат до Глориет, от чийто покрив ще имате главозамайващ изглед не само към двореца Шьонбрун, но и към целия град. Оставете си няколко часа за най-старата зоологическа градина, приютила около 8000 животни от близо 700 вида, и не пропускайте да се позабавлявате в прословутия лабиринт на Шьонбрун.

След аристократичната гледка, разкриваща се от Глориет, се насочете към катедралата „Свети Стефан“ – истински триумф на готическата архитектура, чиято внушителна осанка доминира в историческото сърце на града. До закритата наблюдателна площадка на по-високата южна кула отвежда тясно, спираловидно виещо се стълбище. Наградата за онези, които преодолеят безстрашно 343-те стъпала, е гледка от птичи поглед, простираща се далеч отвъд пределите на Стария град. Асансьор изкачва желаещите да зърнат Виена от откритата наблюдателна площадка на Северната кула.

Една от най-старите атракции – емблематичното Виенско колело в Пратера, вече над 120 години продължава да предизвиква нестихващ интерес сред гостите и жителите на града. Всяка от 15-те кабини с лежерно темпо се извисява над глъчката на увеселителния парк и дава възможност да се насладите на 360-градусовата панорама.

Далеч по-младата Дунавска кула елегантно извисява снага насред Дунавския парк отвъд реката. Построена е през 1964 г. и гордо се кичи с приза „най-висока структура в Австрия“. От спиращата дъха гледка ви делят 775 стъпала. Асансьори пък отвеждат по-нетърпеливите с шеметна скорост само за броени секунди до наблюдателната площадка на 150 м височина. Не спирайте дотук! Насладете се на кафе и ябълков щрудел в кафенето (на 160 м), или опитайте традиционна австрийска кухня в ресторанта (на 170 м), докато се любувате на непрестанно сменящата се панорама (близо час е необходим за пълното завъртане на платформата).