Уикенд в Балчик

Първоначално е наречен Круни или Кронос заради минералните извори тук. Разказват, че в онези древни времена един ден бурното море изхвърля на брега дървена статуя на бог Дионис. Оттогава местното население започва да го почита като свой покровител и преименува в негова чест града на Дионисополис.

Според историците, в средата на VI век процъфтяващият Дионисополис е разрушен от надигналите се води на Черно море, които навлезли  километри навътре в сушата. При страшното природно бедствие тоновете вода и свляклата се впоследствие земна маса запечатват за векове храма на богинята Кибела. „Откритието на века”, както го наричат археолозите, става през 2007 г. при строителни работи в района. Всички артефакти, намерени в „единствения в света толкова добре съхранен храм на богинята”, могат да се видят в Историческия музей на Балчик.

Съвременното име на града вероятно произлиза от турската дума balçık, която означава „глина, тиня”, а такава има в голямо количество само на 6 км от Балчик. За лечебните свойства на калта в местността Тузлата се знае от векове. Уникалното съчетание на мек климат, необятна морска шир, щедро слънце и целебните качества на тузленската кал и минерална вода привличат хиляди хора от близо и далеч в балнеокурорта на брега на Черно море.

Най-голямата забележителност на Балчик несъмнено е Дворецът на румънската кралица. Принцеса Мария Александра Виктория Единбургска по бащина линия е внучка на британската кралица Виктория, а по майчина - на руския император Александър II, което я прави една от най-желаните партии за брак в Европа. През 1893 г. едва 17-годишна тя се омъжва за принц Фердинанд, племенник на румънския крал Карол I. Бракът на Фердинанд и Мария е белязан от липсата на любов и многобройни изневери. През 1921 г. кралица Мария посещава за първи път румънския по това време град Балчик. Той дотолкова я очарова, че тя решава да изгради тук своя резиденция - място за бягство от интригите в румънския кралски двор и потъване в съзерцание.

Лятната резиденция представлява комплекс от вили, проектирани от италианските архитекти Америго и Аугустино, а за оформлението на  парка към нея е нает швейцарският цветар Жул Жони. Днес сградният фонд на Двореца се управлява от Министерство на културата, а Ботаническата градина, приютила на площ от 190 дка множество екзотични видове, както и втората по големина в Европа колекция от кактуси и сукуленти, се стопанисва от СУ „Климент Охридски”.

Крайбрежието на север от Балчик е белязано от сурови стръмни скали. Една легенда ни отвежда там, където 40 девойки избират смъртта пред насилието на поробителите. Те сплитат косите си и се хвърлят в бурните кобалтовосини води на Черно море. Днес бруленият от ветровете нос носи името на една от тях - хубавицата Калиакра. Друга легенда пък разказва как е образуван дългият повече от 2 км постоянно стесняващ се скалист полуостров, който като че ли се гмурва в невероятно сините морски води. Свети Никола бягал от османските нашественици, а Бог удължавал земята под краката му. На мястото, където бил заловен, сега се издига малък параклис, на метри от който се разкрива завладяваща гледка към безбрежната морска шир.

При село Българево, недалеч от Калиакра, има отбивка за емблематичното село Камен бряг, където всяка година стотици хора се стичат, за да посрещнат първото юлско утро под звуците на песента July morning на „Юрая Хийп”. На 2 км южно от него се намира архитектурният резерват Яйлата. „Високото пасище”, както може да се преведе името на местността, е крайбрежна тераса с площ около 300 дка. Облените в слънце и брулени от ветрове скални масиви се издигат на около 50-60 м над морето. Тук е открит пещерен град със 101 изсечени в скалите жилища, датиращи от V хилядолетие пр. Хр.

Ако решите да се спуснете на юг от Балчик, пътят ще ви отведе до село Оброчище, разположено само на 3 км от курорта Албена. В южния край на селото се намира двуобреден молитвен дом на Акязълъ баба и свети Атанасий Велики. В края на XV век подложените на преследване дервиши на Отман баба, предвождани от Акязълъ, се заселват в покрайнините на гъстата лонгозна гора на Балтата. След смъртта на своя водач, дервишите издигат текето, край което възниква село Текиеджик, по-късно преименувано на Текето, а през 1942 г. наречено Оброчище. Според християните, на това място някога се издигал манастир, а свети Василий Велики е изгубил живота си, защитавайки своята вяра.

От някогашния комплекс до наши дни са запазени тюрбето с гробницата на светеца, имаретът - мястото, където дервишите извършвали своите обреди, и една беседка - всички изградени във формата на правилен седмостен. Днес и християни, и мюсюлмани посещават текето - обикалят гроба, молят се за здраве, мият се с вода, палят свещи, връзват парцалчета по клоните на дърветата и вярват, че само хората с чисти сърца могат да видят как от малкия отвор на гробницата излиза чудодейната енергия на светеца.

Текст и снимки: Елица Лукова