Тя зад волана!

Чували сме сигурно милион анекдоти и вицове за жената зад волана  - „негър скиор, жена шофьор", всяка катастрофа е предизвикана от дама зад волана, най-опасните коли на пътя са „Нисан Микра", „Опел Тигра" и „Форд Ка" заради задкормилната уредба... Има и милион теории, обясняващи защо се случва така. Защо дори и статичните препятствия са проблемни, защо „ами, не го видях това дърво", „леко минах на червено", „докато се гримирах, той ме блъсна отпред"... Защо по всеки дамски автомобил има повече драскотини от фабричните лайсни и никога нито един здрав калник в оригиналния цвят.

Защо от всеки десет скъсани на изпита за правоспособност осем са представителките на нежния пол.

Еволюционната теория - в продължение на милион години мъжът е осигурявал прехраната на племето и продължението на рода благодарение на координирани движения, обострени сетива и светкавични реакции. В сравнение с преследването на мамут шофирането е детска игра. През същите тези милион години дамите на свой ред са ръководели матриархата, събирали корени и плодове и наглеждали децата - няма стрес, адреналин, точно око и спасително бърза реакция... За това и чисто механично съществувала такава разлика в поведението на пътя между половете - ние сме прецизни, добре програмирани машини, реагиращи адекватно, и в нас все още действат древните ловни инстинкти.

Теорията за неделния шофьор - знаете кой купува колата в семейството, чували сте анекдота, че българският мъж имал и жена, и любовница, но най-много бил привързан към колата си. Тази силна духовна връзка не допуска жената в любовен триъгълник със семейното возило и часовете зад волана се ограничават единствено до момента, в който след сбирка трябва да се извози подпийналата глава на семейството. Това каране от време на време, често десет години след изпита за шофьорска книжка, води до пускането на пътя на неуправляем реактивен снаряд: знаете, че излита, обаче къде, кога и с каква траектория ще се движи е мистерия.

Не на свободата, не на равенството между половете - в нашето ежедневие автомобилът си е необходимост и свобода - свободата да си независим, мобилен и гъвкав. Колкото по-малко свобода и независимост има една дама, толкова по-малка е и вероятността да оплеска нещата, да си навири носа или да ни вгорчава допълнително живота. Затова - никакви коли, никаква мобилност, никаква безнадзорна шопинг терапия - така си мислим, че контролираме ежедневието в семейството и всички зависят от нас - ние водим децата на училище, мама на работа и заедно (но никога без наше присъствие) отиваме до близкия мол.

Теория за възможността и желанието - тъй като поддръжката и управлението на автомобил са свързани с материя, твърде чужда в ежедневието на една дама, проблемите и вечното ни мрънкане водят до тоталното й нежелание за сядане зад волана. „Това не се прави така", „не върти волана", „не пипай там", „не, това не е радиото, така пускаш фаровете", „не паркирай, без да изправиш предните гуми", „не качвай само едното колело на тротоара"... Тоталното убиване на желанието за шофиране, на принципа на най-малкото съпротивление праща жената в съвременното общество на седалката до водача или на премиерското място на задната седалка.

Има и още нещо, също част от заговора на мъжете: „Никакви жени водачи на пътя" - трябваха петдесет години на инженерите, за да изобретят автоматичната скоростна кутия, дотогава шофирането за дамите беше кошмар от педали, лостове и огледала, които нищо не показват - дори и не може да се гримира човек с тях. Толкова е усложнено движението на автомобила, че за успешното му вкарване в пътя е необходимо чудовище с две глави, дванадесет очи, седем ръце и поне четири крака - не нормален човек!

Автоматичната скоростна кутия е идеалното решение за дамите - един педал по-малко, пълно отсъствие на необходимостта да се премества скоростният лост, плавно отпускане на съединителя, честото гаснене на колата го няма...

Въпреки теориите и статистиката истината е малко по-различна...

Съвременната жена все по-често и повече кара, все по-често сама избира автомобила си и го поддържа, понякога дори и по-добре от нас, мъжете... Статистиката е красноречива - колкото слаби шофьори има сред дамите, толкова се намират и сред мъжете. Има обаче една голяма и съществена разлика - при тежките катастрофи почти няма участие на жена водач;  никога или в много редки случаи отговорната водачка на МПС сяда пийнала зад волана, шофирането с превишена и несъобразена скорост е опция, която просто не съществува. Да, вие, дами, сте царици на охлузената боя, сгънатите тенекии, чукнатите стопове и праснатия на паркинга стълб, който си стои там от 1951 година... Карате бавно, но отговорно и с мисъл за околните на пътя, не сте самонадеяни и безразсъдни зад волана дори и когато не давате мигач, спирате насред нищото, защото сте се сетили да звъннете на приятелката си Муци. Може и да карате хиляда километра на първа, да давате ляв мигач, завивайки на дясно, да включвате чистачките, докато искате да натиснете клаксона, но обикновено нищо повече от радост за местните тенекеджии не предизвиквате на пътя. Едни от най-добрите водачи на МПС, които познавам са жени - карат активно, бързо и сигурно, с хъс, страст, отговорност и загриженост за всички и всичко на пътя. И колкото и да ви подценяваме и пренебрегваме, никога не трябва да забравяме, че винаги на атомни подводници, пренасящи ядрено оръжие, единият пазител на секретния код, с който може да се изличи половината човечество, е жена - заради отговорността, трезвата преценка и липсата на излишества от тестостерон.

Автор: Йосиф Банков