Скарлатина: как да я познаем? - Кенгуру

Инфекцията се предава предимно по въздушно-капков път, но можем да се заразим и чрез дрехи, предмети от бита, храна и мръсни ръце. В някои случаи патогенът може да навлезе в системния кръвен поток чрез драскотини и порязвания по кожата.

След като влезе вътре, стрептококът се установява върху лигавиците на орофаринкса и започва да се размножава. При това заболяване най-голямата опасност е еритротоксинът, специално вещество, секретирано от бактерии. Именно този компонент е отговорен за тежките симптоми на скарлатина при деца: висока температура, обрив, главоболие, интоксикация.

Инкубационният период на заболяването продължава от 2 до 12 дни, като освен от човек, който е болен, инфекцията може да се предаде и от здрав носител.

Стъпка по стъпка

  • Инкубационният период, през който няма симптоми, но детето е заразно, продължава около 7 дни, в редки случаи обаче може да достигне и до 12 дни.
  • Началният етап, характеризиращ се с появата на първите признаци на скарлатина: децата развиват треска, имат болки при преглъщане, общата интоксикация се увеличава (продължителност – не повече от един ден);
  • Острият стадий е придружен от силно неразположение, висока температура, болка, активни обриви по цялото тяло (продължава до 5 дни).
  • Етапът на възстановяване, по време на който симптомите постепенно отслабват и благосъстоянието на детето се подобрява, е най-дългият етап и може да продължи няколко седмици.

Скарлатината е много заразна, така че болните деца с това заболяване трябва да бъдат изолирани от други деца за целия период на заболяването, независимо от това колко дни е продължил острият период на скарлатина.

Рискът от заразяване със скарлатина е по-висок при деца, които:

  • често страдат от остри респираторни инфекции;
  • страдат от системни и хронични заболявания;
  • са в постоянен контакт с инфекциозни пациенти;
  • имат намален имунитет поради имуносупресивни състояния.

Възможно е повторно заразяване със скарлатина, но това се случва в изключително редки случаи.

Симптомите

Първите признаци на инфекция обикновено се появяват на 2-рия-5-ия ден от заболяването. Началото винаги е остро, с бързо нарастване на симптомите. Класически прояви на скарлатина в детска възраст са:

  • болки в гърлото;
  • уголемяване, зачервяване и подуване на сливиците;
  • „малинов език“ – състояние, при което езикът става яркочервен, появява се бял налеп върху него, а по небцето се появяват множество червени подутини;
  • увеличени лимфни възли под челюстта и на шията;
  • болки в мускулите и ставите;
  • болка и дискомфорт в корема.

Обривът

Обривът при скарлатина заема специално място сред симптомите: той се появява още на първия, понякога втория или третия ден от заболяването, като първо покрива флексорните повърхности на ръцете и краката, горната част на гръдния кош и след това се разпространява към цялото тяло. Обривът се състои от много малки петна, които се сливат в области на зачервяване. Кожата става груба, суха и се усеща като шкурка на допир. Бузите, брадичката и устните сякаш „горят“, докато назолабиалният триъгълник остава светъл и рязко се откроява на лицето.

Понякога заболяването при деца води до токсично-септичен шок. Това се изразява в бързо прогресиране на интоксикация, висока температура и развитие на сърдечна недостатъчност. По кожата могат да се появят множество кръвоизливи. Тази форма може да причини опасни усложнения.

Лечението

Основната посока на терапията е потискането на стрептококова активност. За тази цел се предписва курс от антибактериални лекарства, в идеалния случай тези, към които патогенът е чувствителен. Може да са необходими специфични тестове за определяне на чувствителността.

Освен това като симптоматични средства се използват и някои от следните:

  • антипиретични и аналгетични лекарства;
  • топли напитки;
  • препарати за успокояване на гърлото и намаляване на болката при преглъщане;
  • поддържане на хладен и влажен въздух в стаята.

Внимание!

Не е препоръчително да се използват методи на народна и алтернативна медицина.

Автор: Нели Христова

Консултант: д-р Анелия Гоцева, ВМА – София