СЪЖИТЕЛСТВО БЕЗ БРАК

Всяко малко момиченце мечтае да стане булка. Представя си деня на сватбата, когато ще облече величествена бяла рокля, ще сложи воал на главата и ще заприлича на истинска принцеса. Тези въобръжаеми сцени са предхождани от други. Юнакът пада на колене и подава красив пръстен, който вече ще показва, че сърцето й е вречено на любимия.

Най-вероятно тези мисли се въртят в главите на малките момиченца заради любимите им приказки, в които принцесата винаги намира своя принц. Двамата свързват живота си с пищна церемония, след която всички три дни яли, пили и се веселили, а младите заживели щастливо и се радвали един на друг чак до дълбока старост. И ако нашите майки и баби са следвали сюжета и са стигали до щастливия край от приказките, днес ситуацията е различна.

Статистиката сочи, че броят на двойките, които живеят без брак, расте с всяка изминала година. Голяма част от хората на възраст между 18 и 39 години предпочитат да делят един покрив, без да са минали през гражданското. Факт е, че много от тези връзки се открояват със своите продължителност и стабилност. На практика те надживяват други, които са скрепени с подпис, а после разтрогнати в съда.

Терминът "фактическо съпружеско съжителство" е вече легално понятие. Срещаме го в Данъчноосигурителния процесуален кодекс, в Закона за защита от домашно насилие, Закона за чужденците, Закона за защита от дискриминация и други.

Решението дали да нанижеш брачната халка, или да заживееш с някого без брак, е дълбоко лично. Затова и държавата дълги години е стояла далеч от брака, развода и останалите семейни отношения. До 1945 година те са се уреждали от Българската православна църква. На 12 май 1945 година е приет закон за гражданския брак, с който се премахва религиозният обред като официална процедура и като валидна форма на бракосъчетание се въвежда задължителният граждански брак. Ако венчавка бъде извършена без документ от гражданското, то съгласно закона няма действие спрямо трети лица с всички произтичащи от това последици - родените деца се считат за родени извън брака, не възниква съпружеска имуществена общност, "съпрузите" не могат да се наследяват един друг.

Подписът не доказва любов

„Лист хартия с два подписа не доказва любов", казва 37-годишната Лидия Д. от София. Преди 14 години тя свързва живота си с мъжа си Димитър. Тогава били студенти и заживели заедно, за да пестят от квартира. И така до днес. Двамата имат две деца - син на 10 години и дъщеря на 6. Днес ги отглеждат в собствено жилище. Теглили кредит и в момента го изплащат. Апартаментът е записан на името на двамата, за да е ясна собствеността на имота. Макар че Лидия не е облякла булчинска рокля и не е чула сватбения марш на Менделсон, твърди, че връзката им е идеална. „В началото се шегувах, че не съм закована с халка и винаги мога да си тръгна. Днес и през ум не ми минава мисъл за раздяла. Обичаме се и нямаме нужда от някакъв документ, за да го докажем. Всички го виждат", казва тя. На същото мнение е и Димитър, който обаче допълва, че никога не е късно да подариш годежен пръстен на любимата.

Без брак заради детските

Някои двойки са избрали да съжителстват без брак, за да получават месечната надбавка от 35 лева, която се полага за отглеждане на дете до 18 години. В момента не всички родители я взимат, тъй като има подоходен критей - доходите за член от семейството не трябва да надвишава 350 лева на месец. „Нашите заплати са на светло и ако имаме брак, няма да получаваме детски", казва пък 29-годишната Силвия Т. от Варна. Тя е майка на две момиченца - на 3 и 1 години. На месец й се полагат от държавата общо 70 лева за отглеждането им. За да не ги изпуснат, с приятеля й са решили да не узаконяват връзката си. „Искам да облека бяла рокля, да бъда красива булка, но не мога да се лиша от детски. Въпреки че сумата не е голяма, успявам да запълня някои дупки", категорична е Силвия.

Неуспешен брак

„Със или без брак, двама души могат да се обичат и да изградят семейство, както и да го разрушат. Децата, родени без брак, но припознати от бащата, имат абсолютно същите права като децата родени след брак", казва пък 31-годишната Наталия Д. от Пловдив. Има зад гърба си един развод и вече 7 години живее с 38-годишния Стефан. Този път е решила де не прибързва с подписа. Казва, че при раждането на детето припознаването изисквало попълването на много документи, докато при децата с брак, било необходимо само брачното свидетелство.
„Въпреки това няма сила, която да ни накара да минем през гражданското. Всъщност сегашната ми връзка е по-дълга и щастлива от неуспешния ми брак", казва тя.

Автор: Цветелина Терзиева