...пазаруване, готвене, слагане на вечеря, вдигане на масата, смяна на бебешките пелени, къпане на малчуганите и... пак отначало. В един дом, особено с деца, работата и ангажиментите на практика нямат край. Как могат да се разпределят поравно (или почти поравно) между двамата родители, или това е мисия невъзможна - поне единият, но най-често и двамата остават недоволни и се смятат за ощетени?

Никак не е изненадващо, че домакинската работа е втората по значимост причина след парите за неразбирателство и конфликти в двойката. Много ясно, че всеки един от тези двама души би предпочел да си прекарва времето, свободно от служебни ангажименти, в нещо по-отпускащо и приятно, но ако нямат постоянно някоя баба подръка, която да върши покрай гледането на децата и всичко останало в къщата, тогава трябва да запретнат ръкави... и двамата.

„Помагане" в домакинството 

Темата за това кой на кого точно помага, вършейки домакинска работа, определено ми е любима. Прекарвала съм буквално часове в дискусии с мои приятелки и приятели относно разпределението на този вид ангажименти вкъщи. Резултатите от това своеобразно маркетингово проучване няма ни най-малко да ви изненадат. Жените на драго сърце биха приели подадена (с парцал и четка) ръка, мъжете на свой ред пък правят всичко възможно, въртят и сучат само и само да не се докоснат до инструмент или пособие, което по някакъв начин ги обвързва с действието „помагам вкъщи".

Разбира се, има и приятни изключения на пълно разбирателство по тази толкова щекотлива тема, но като цяло се приема, че домакинството си е женска работа, а мъжете евентуално и само в крайни случаи (дълбока порезна рана на дясната ръка на партньорката им, например) биха помогнали в нея. В повечето домове именно жената, независимо дали е домакиня, тоест отглежда децата си вкъщи, или работеща, върши 90% от всички домакински задължения. Което на практика означава, че в масовия случай българският мъж се прибира, съсипан, и се отдава на почивка или някакво хоби като развлечение. В същото време жената, връщайки се, съсипана от преумора от работа, захвърля от вратата токчетата и елегантното палто и се втурва с парцала и тенджерите. Е, извинявайте, ама не е честно, откъдето и да го погледнете!

Решението

То е най-вече в разбирателството и взаимното изслушване. Нека всеки от двамата изложи гледните си точки и съвместно да се стигне до решение и справедливо разпределение на ангажиментите, удовлетворяващо и двете страни. Само така ще се избегнат нагнетяване на недоволството и напрежението, което рано или късно ще доведе до разрив в двойката. Съгласете се, че заради единия парцал не си струва просто!

Такъв разговор обаче трябва да премине в съвсем спокоен тон, а не под акомпанимента на трошене на чаши и чинии. Ето защо никога и при никакви обстоятелства не трябва да подхващате темата, когато сте преуморени, изнервени или фрустрирани от вашия партньор. Изберете момент, в който сте повече или по-малко в дзен състояние на духа.

Втора стъпка - планирайте

За да се разпределят нещата наистина по равно или според силите и ангажиментите на участващите лица, всеки трябва да има ясна представа относно това, което трябва да бъде свършено. Освен това мъжете не винаги успяват да се ориентират добре в тази традиционно считана за женска територия. Дайте им карта, т. е. напишете им от сутринта списък с това, което искате да свършат за деня или седмицата, и го закачете с магнитче на хладилника. Не очаквайте от тях да се сетят сами, това просто няма да се случи. Не забравяйте обаче до този списък да закачите и друг с вашите домакински ангажименти, за да е съвсем видно разпределението на задълженията. Разберете се всеки да отмята вече свършеното и да може сам, а и заради другия да си направи равносметка на направеното и на онова, което му предстои.

„Покривайте се" при необходимост

Поемете в случай на невъзможност от страна на партньора ви ангажимент, който е в неговия списък, но дайте ясно да се разбере, че очаквате връщане на жеста, когато му дойде времето. Събразявайте се с личния си график и работното време на съпруга си и не си поставяйте нереалистични и твърде амбициозни цели, за да се избегнат взаимните разочарования и обвиненията. Ако се наложи единият да поеме децата за разходка в парка, докато другият изчисти с прахосмукачката и измие прозорците, нека го направи, вместо да излезе демонстративно с приятели на кино под претекст, че вече е приключил със своята част от ангажиментите.

Разпределяйте нещата така, че да ги правите заедно

Бъдете екип! Много по-приятно и лесно ще е, ако разбиете отделните дейности на части, което ще ви даде възможност да общувате помежду си и да имате усещането, че правите нещо заедно въпреки неприятните задължения. Нека единият вдигне чиниите от масата, а другият да ги сложи в миялната; единият да извади прането от пералнята и да подава на другия нещата за простиране и т. н. През това време си говорете и се шегувайте, обсъждайки как е минал например денят ви или какво ново се е случило покрай децата.       

И може би най-важното - не критикувайте партньора си относно начина, по който е свършил отредената му в домакинството задача. Независимо от това как се е справил с нея и дали нарочно (за да видите, че не се справя и в крайна сметка да го свършите вие) или поради неумение и незнание се е провалил, поощрете го, прегърнете го и му благодарете, че е положил усилия. Можете да сте сигурни, че следващия път ще се справи по-добре.

Автор: Весела Захариева