Приказният град

Приказен! Уникален! Неповторим! Защо?

Една от причините е специфичното му географско положение - единственият град в света, разположен едновременно на два континента - Европа и Азия. Намира се от двете страни на пролива Босфор - стратегическият воден път, свързващ Черно и Мраморно море и една от най-натоварените водни артерии, за което свидетелства напрегнатият морски трафик. Ето защо Истанбул е един от най-важните търговски центрове в света от хилядолетия насам. Днес е сред най-големите и многолюдни градове на планетата. Простира се на площ от 150 км дължина и 50 км ширина. Има 15 млн. население. В резултат на непрекъсната миграция, числеността му постоянно расте - данните сочат, че на всеки десет години населението му се увеличава два пъти. На територията на града са разположени стотици джамии, църкви и синагоги, многобройни исторически паметници и архитектурни шедьоври, търговски центрове и магазини, ресторанти и барове, а всичко това, наред с природните му красоти, го превръща в живописно и интересно място, което всяка година привлича милиони туристи.

Градът с многото имена

Няма как да не споменем миналото на този древен град. Голяма част от чара и обаянието му се дължат на онова, което е успял да съхрани, а то е толкова много, че дори и месец няма да ви стигне да го разгледате. Тук всяко кътче е история - вземете което и да е камъче, стръкче, плочка, колона или сграда и ще чуете шепота от миналото. Градът говори сам за себе си. Просто го оставете да ви разказва. Първоначалното му название е било Византион, от името на неговия основател Крал Визант, дошъл тук през 7 в. пр. Хр. Според легендата се заселил на това място, след като се допитал до Делфийския оракул, който му заръчал да построи своя нов град „срещу града на слепците". Когато Визант стигнал до Босфора, се изкачил на един хълм и пред очите му се разкрила великолепна гледка към Босфора, залива Златния рог и Мраморно море. В далечината, точно на отсрещния бряг, забелязал селище. Тогава решил, че това трябва да са онези „слепци", за които говори оракулът, защото толкова време те не могли да видят прекрасното разположение на това място. Именно на този хълм той построява град и го нарича Византион. Днес тук се простират великолепните покои на двореца „Топкапъ". Това е според легендата, но официално се счита, че градът е основан от римския император Константин Велики през 4 в. Не след дълго, когато Римската империя била разделена на две, е провъзгласен за първата християнска столица, след като западната езическа столица Рим е изоставена. Така започва ерата на Константинопол, или както е наричан още „Новия Рим", защото също като своя предшественик е построен на седем хълма. През 15 в. градът е превзет от османците и е преименуван на Истанбул. За славяните от Източна и Централна Европа е известен като Цариград (Царския град). За страните от Балканския полуостров и Средния изток той се явява важен политически и търговски център.

Отново на път

Повечето екскурзии са автобусни, поради сравнително краткото разстояние - 620 км от София. Практиката е да се пътува нощем и да се пристига в ранните сутрешни часове. Имайки предвид, че по границата се образуват големи опашки от автомобили, това не винаги е предимство и може да ви забави с часове. Вземете повече вода и храна и се въоръжете с търпение. Фирмите предлагат различни оферти,  като цената е в зависимост от категорията на хотела и планирания престой. Обикновено в пакета е включена пешеходна обиколка из античния и средновековен център (където се намират повечето известни забележителности), което ще ви бъде от голяма полза. Останалите екскурзии са по желание и се плащат допълнително. Но стига да имате желание, може да се оправите и без екскурзовод. Taкa ще спестите доста пари, а и със сигурност няма да ви се наложи да препускате от едно място на друго. Помислете и за детето. На него ще му е доста по-приятно да го развеждат мама и тати. Все пак те знаят най-добре как да поднесат нещата така, че да го заинтригуват. Ако се решите на този вариант, би било добре да си вземете пътеводител. Вътре ще намерите полезна информация за всички туристически обекти и тяхната история. Предложени са също и кратки маршрути, за да планирате по-добре времето си за разходки. Може да си закупите и на място, при това на български език. Цената е около 10 лв. Дали ще платите в български пари, или в турски лири, няма никакво значение. Тук върви всякаква валута, важното е да става алъж - вериж.

От гледна точка на храната не би трябвало да имате проблеми. В града има изобилие от ресторанти, пицарии, заведения за бърза закуска, сладкарници, в които можете да похапнете вкусно или да изпиете на спокойствие чаша ароматно турско кафе. Храната е разнообразна: от традиционната турска кухня до средиземноморски специалитети и европейски ястия. Имайте предвид, че Истанбул не е евтин град. Затова трябва да предвидите разходите си. Таксата за повечето туристически обекти е десет турски лири, а скромна вечеря за четирима в ресторант излиза около 100 $. Местните хора са приятелски настроени към българските туристи. Веднага ще усетите топлото им  гостоприемство и не се учудвайте, ако някой закачливо извика от съседния ъгъл:  „Ей, комшу, здравей!" Търговията тук е в кръвта на всеки. Ще ви приканват, ще се закачат, ще ви почерпят дори, само и само да ви спечелят за клиент. Ако говорите на български, ще ви разберат по-добре, отколкото на английски. Руският също е доста приложим, имайки предвид търговските отношения между двете страни.

А сега накъде?

Първо се отправете към Синята джамия, защото навалицата от туристи е голяма и разглеждането й изисква време. Наричана още Султанахмет, тя е едно от най-великолепните светилища в мюсюлманския свят. Името, с което става популярна по света, се дължи на изобилието от синя и зелена керамика, използвана при декорирането на куполите и стените. Внушителна по мащабите си, джамията е шедьовър и от гледна точка на архитектурния замисъл, както и на вътрешното й оформление - над 20 000 хиляди са фаянсовите плочки, използвани за облицовката на стените. Да не говорим за хилядите квадратни метра копринени килими, стотиците кристални кандила, които я осветяват, или 260-те прозореца, които я обграждат. Построена е по заповед на Ахмед I през 17 век. Има шест минарета - нещо, оспорвано за времето на строежа, защото толкова минарета е имала само джамията Ал Харам в Мека (свещеният за мюсюлманите град). Според легендата Ахмед I наредил да се построи джамия със златни куполи. За да спести разходи обаче, архитектът прибегнал до хитрост и направил шест минарета, оправдавайки се, че разбрал погрешно своя владетел („алтъ" - шест, "алтън" - злато). Султанът го пощадил и наредил да се построи седмо минаре на джамията в Мека, защото не може да има по-свещена постройка от нея. Когато влизате вътре, трябва да събуете обувките си, откритите части на тялото също трябва да се покрият. За удобство, на входа се раздават шалове, с които да се наметнете.

След като напуснете Синята джамия, излизате на някогашния Хиподрум.  Строежът на гигантския стадион е завършен по времето на Константин Велики и се явява вторият по големина античен хиподрум след Циркус Максимус в Рим. През Византийския период е бил арена на спортни състезания и кървави въстания. Запазени са три паметника - Египетският обелиск (най-древният паметник в Истанбул), Змийската колона (пренесена от храма на Аполон в Делфи, Гърция, по заповед на Константин) и Плетената каменна колона от 10 в. В другия край на парка Султанахмет се издига „Света София", или „Айа София" (означава „Църквата на Божествената мъдрост"). Паркът е великолепно поддържан, с множество цветя и растения, фонтани и пейки, където може да поседнете и да се полюбувате на слънчевите лъчи и на прекрасната гледка наоколо. Базиликата „Света София" е построена през 4 в. от император Константин (син и приемник на Константин Велики). Обслужвала хилядолетия различни религии, претърпяла множество разрушения и промени, тя продължава да бъде най-голямата забележителност на Истанбул. Била е модел за подражание на редица архитекти, които със своите проекти са се опитвали да засенчат великолепието й (такъв е случаят със Синята джамия, на 180 м от нея). Интересното е, че когато Мехмед Завоевателя превзема Истанбул, той провъзгласява „Света София" за джамия, но я запазва до голяма степен невредима. Мозаечните икони са замазани с вар и са окачени дървени медальони с надписи от Корана. „Света София" е четвъртата по големина църква в света. Отличава се с изящна си архитектура, високи куполи и приказни мозайки. Точно срещу входа й се намира Йеребатан сарнъджъ, или Потъналия дворец - второто най-голямо водохранилище в Истанбул, което дълги години е задоволявало нуждите от вода на града. Това е голяма, изкусно осветена подземна зала, където посетителите могат да се разходят под звуците на класическа музика. Мистичната обстановка се допълва от главите на медузи, служещи за фундамент на колоните, намиращи се в самия край на водохранилището.

 След него се отправете към султанския дворец Топкапъ. За да го разгледате, ви трябват минимум 3 часа. Хубаво е да  планирате времето си (набавете си вода и нещо за хапване). Построен е през 15 в. и повече от 400 години е бил резиденция на османските владетели. Получава името си заради двата топа, които стояли до стените при морето. Разположен е на първия хълм в стария град и се простира на площ от 700 000 кв. м. Той е два пъти по-голям от Ватикана и два пъти по-малък от държавата Монако. Обграждащите го крепостни стени са с дължина 5 км. Предната част на двореца представлява парк, а вътрешната се състои от три основни двора, свързани помежду си чрез лабиринти от сгради, дворчета и пътеки. Това е един град в града. Вътре работели между 4 хил. и 7 хил. души, които обслужвали домакинството на султана. Колекцията на музея се смята за една от трите най-богати в света (другите са на Хабсбургите и тази на династията на руските царе). Вътре ще видите изящни порцеланови и сребърни изделия, сребро и кристали, множество оръжия и военни доспехи, принадлежали на различни османски владетели. Колекциите от златни и сребърни предмети, инкрустирани със слонова кост и скъпоценни камъни, свидетелстват за богатството и могъществото на Империята. Сред най-ценните експонати е 86-каратовият диамант, намерен от един майстор на лъжици, откъдето получава и името си „Кашъкчъ". Тук се съхраняват някои от най-свещените реликви на мюсюлманския свят, придобити след превземането на Египет - връхната дреха на пророка Мохамед, неговата сабя, кичур от косата му, отпечатък от крака му, Светия зъб и др. За православните християни е важно, че тук се пазят мощите на Св. Йоан Златоуст, който е бил епископ на Константинопол. Би било интересно да посетите и Харема („Забранения дворец"), но за него трябва да платите допълнително. Дворецът разполага с още безброй помещения и градини, които си заслужава да видите.

Време е да се отдадете и на морско приключение по Босфора! Първоначално се разходете по моста Галата и разгледайте пристанището, а след това направете като повечето истанбулци и вземете ферибота. Това е чудесен начин да се спасите от жегата и да се полюбувате на смайващите очертания на хоризонта. А и човек има нужда понякога да се скрие от туристическата навалица. Пътува се около три часа, но нито за миг няма да съжалявате - по крайбрежието са разположени разкошни вили и старинни къщи, летни резиденции, крепости и дворци, университети и музеи, ресторанти и хотелчета. За децата това е едно незабравимо преживяване. В очичките им проблясват искри, щом се разминат отблизо с товарните кораби, огромните танкери, малките моторни лодки или частните яхтички. Колкото повече се носите напред, толкова по-ясно ще се очертават проблясващите води на Черно море. И ако се питате кои са онези скални формации, разположени от двете страни на пролива, спомнете си легендата за Язон и аргонавтите. Това е едно от препятствията, които е трябвало да преодолеят в търсене на Златното руно. В Древността са били известни като Разрушителните скали, защото се е смятало, че се съединяват, за да попречат на корабите, опитващи се да преминат през Босфора. На връщане може да посетите Египетския пазар, срещу моста Галата - тук се предлага изобилие от стоки за туристите - подправки и билки, бобови растения, конфитюри и локум, цветни аромати и козметични кремове и др. Не забравяйте и българската църква „Свети Стефан", наричана още Желязната църква, заради специфичната си чугунена конструкция. Намира се на самия бряг на залива Златният рог и прави впечатление с невероятно красивата си фасада. В района на Галата се издига едноименната кула (61 м), която се вижда от почти всички части на града. Хубаво е да се отиде привечер, защото от връха й се разкрива великолепна панорама на нощен Истанбул. Покритият пазар Капалъ чарши е едно от най-известните места в града. С времето е придобил по-скоро европейски облик и ако очаквате да видите нещо по-екзотично, може да се разочаровате. Пъстрите витрини, шарените сергийки, отрупани със стоки от всякакъв вид, както и купищата злато (счита се, че изложеното злато е около 10 тона), създават неповторим колорит и атмосфера. Ако искате да се отдадете на шопинг или да се позабавлявате, то мястото е районът на Бейоглу и площад Тексим. Това е т. нар. градски „район на удоволствията", със заведения, барове, ресторанти и сладкарници. Тук се намират и някои от най-големите и луксозни магазини, административни и бизнес центрове, театри, кина, университети, а целия чар допълват красивите старинни сгради на чуждестранните посолства.

Такъв е Истанбул - многолик, пъстър, приказнокрасив, магнетичен. Векове наред средище на различни религии и култури, на военни подвизи и опустошителни битки, на политически домогвания и сплетни, на кървави братоубийства и екзекуции, на природни катаклизми, на архитектурни предизвикателства. Историята му е колкото противоречива, толкова и завладяваща, но най-важното е, че е съхранена по великолепен начин. Малко са градовете, които помнят своето минало и ни дават възможност да се докоснем до него. И дори и да не се върнем повече тук, ще пазим дълбоко в себе си частица от това великолепие.

Автор: Милена Кожухарова