Под един покрив с нашите

Колкото и да размишляваме, причините да се живее под един покрив с родителите могат да бъдат не повече от две: икономически и... детегледачески.

Нека да не си правим илюзии, или по-точно - да не се правим на илюзионисти, като си вадим от ръкава доводи „за" съжителството с родителите. Ако сме откровени, ще признаем, че ние нямаме нищо общо със „старите" - освен може би генетичната предразположеност към шиповете, ишиаса и язвата.

Истината е една и тя е безмилостно жестока: да живеем под един покрив с нашите е равносилно на живот в джунглата: опасности и бури дебнат отвсякъде, а спасение има - но само в колата.

И все пак - не може ли да бъде по-малко ветровито под този общ „покрив" - или вечно ще капе от него върху рошавите, млади глави и плешивите, мъдри постаменти, увенчаващи раменете на Бабата и Дядото?

Отчитайки цялата сложност (и дори свирепост) на ситуацията, но твърдо решени на хепиенд, да минем през първо ниво на играта:

Убий Бабата с мълчание! Доводи

Първо: жена и особено възрастен представител на женския род, никога и в никаква ситуация не може да се надприказва!

Второ: две спорещи жени са еквивалент на перпетум мобилето на ужасите.

Трето: млад мъж в спор с възрастна жена е катастрофа, при която тежкотоварният ТИР (Бабата) помита фиатчето (Синът или Зетът) на местопроизшествието (общата трапеза, хола или където другаде из споделения дом си изберете), а накрая умира... още една надежда за свобода, мир и равенство под единия покрив.

Ето защо считаме довода „Убий с Мълчание" за най-логичен и резултатен при дадените обстоятелства. Навън може да спорите и с най-свирепия шеф или разлютен шофьор на такси, но тук важи правилото: всяка дума (дори и най-безобидната) може във всеки един момент да се обърне срещу вас. Или както неслучайно са казвали старите българи: казана дума, хвърлен камък.

Убий Дядото с алкохол! Доводи

Доводите на един възрастен мъж, от друга страна, могат да се отсекат само с яка секира. Никакви разумни основания от страна на младото семейство в полза на идеите за свободата, мира и равенството не важат пред онези, изковани в главата на Дядото. Като цяло в България по-вероятно е да издигнем АЕЦ, отколкото да кажем ЯДЕЦ на нашите, с които живеем под един покрив.

И така, докато при Бабата върви мълчанието, Дядото ни най-малко няма да се трогне от него. Затова и тук се действа още по-твърдо - с твърд алкохол. Освен че размеква противника и го дефокусира от злободневието, меката топлина на домашната ракия прави Дядото способен на трудни признания, вричания и дори саможертви.

След като „старите" бъдат обезоръжени със старомодните средства на мълчанието (златото) и алкохола (еуфоричното опиянение), младата двойка може да пристъпи към изпълнението на своите цели под общия покрив, а именно възцаряването на свободата, мира и равенството - сиреч, на РАХАТА.

А второто ниво на играта какво е - ще попитате вие.

Бързаме да отговорим : ако изобщо преминат през първо ниво, във второто младите трябва не просто да обезоръжат „старите", но и да ги подчинят.

Така де - никой не е длъжен да й гледа на Бабата внучето! А Дядото да се откаже от вредните навици като гледане на телевизия и четене на вестници и да се погрижи повече за здравето си. Сред препоръчваните от специалисти активности са редовно почистване на праха и пода (отстраняване на опасни алергени), простиране (ритмично екстензиране мускулите на ръцете и краката), извеждане на кучето (системен джогинг около блока), пазаруване (мисловна дейност - смятане, и комуникационни умения - лек скандал с касиерката), усвояване на нови готварски рецепти (труд и творчество)...

Сега вече манджата в бащиното огнище, някога така огнена и люта, къкри на постоянна температура, достатъчна, за да са всички доволни и сити.

Ще попитат някои - а има ли трето ниво на играта?

Разбира се, завършването на най-трудното и последно ниво не е за начинаещи геймъри. Нека обаче дадем малко храна за сънищата ви: в третото ниво Бабата и Дядото умоляват младите да се преместят в чисто новото им жилище, купено от доброволни дарения и спестявания на родители и съседи от блока.

Само мир да е!

Автор: Надя Йончева