Плажни типажи

Общото между тях са българите. А когато има българско присъствие, част от него не остава незабелязано. И докато понякога те е срам, доста често пък ти е едно уютно, нашенско. Все пак България по някакъв начин пак е на три морета.

Задължително на плажа има няколко типажа хора. Очеизвадни са няколкото семейства с полуначално образование. Родителите са си тлъстички, както и децата, разбира се. Крещят, все едно плажът е техен, не седят да плащат за шезлонги и чадъри, носят си всичко от вкъщи… И не, не е заради парите, а заради манталитета – да не се дават пари на обирджиите. Те са вулгарни, псуват, люпят семки, наливат се с бира от сутринта, децата са носители на гръмки имена от типа на Джъстин-Калоян или Росалинда-Ферари. И наистина ми е все едно как се отнасят към живота и как си кръщават децата, но винаги след тях остава характерна кочина, която не разбирам. Двеста фаса, забити в пясъка, всякакви видове обелки от вафли, пакетчета от чипс, бутилки, домати, пържени картофи и изобщо всичко, което е вече ненужно да се качи обратно в колата.

Техен огледален образ са лъснати натренирани младежи и немалък брой среднежи в компанията на тунинговани до безобразие момичета. Те демонстрират материалното си благосъстояние по крещящ начин, паркирайки безпардонно лъскавите си джипове директно, ако може до водата. Цялата поза е едно прет-а-порте, един лозенски откутюр на всичко най-скъпо на света. Или поне на техния свят: очила, часовници, чанти, бански, джапанки... С кого си го мерят е загадка, но предполагам, че със себеподобните. И най-вероятно без този аутфит тунингованите им компаньонки няма да са на тяхната шатра, а на съседната. В някакъв момент при липса на внимание се поръчва тържествено бутилка Moët, което се сервира от няколко сервитьорки и този момент се увековечава от всички, за да може две минути по-късно да е във фейса, защото иначе за какво да се прави? Те от своя страна рядко са с деца. Едно, че вече не е модерно да имаш дете преди 35. И второ, защото детето си е пречка, ако си бохем.

Разбира се, има и нормални хора, отишли просто на море, като част от тях хвърлят завистливи погледи или към колите, или към жените. Без да осъзнават, че хич не е изключено всъщност да притежават далеч повече от тези, на които завиждат.

В последно време прави впечатление, че много рядко има хора с книга в ръка. Затова пък телефоните са превзели и малки, и големи. И взирайки се в снимките на тез, които хал хабер си нямат идея от твоето съществуване, всъщност изпускаш едни от най-приятните моменти със собствените ти деца и партньор.

С телефоните не само изчезнаха книгите. Рядко са вече и пясъчните замъци, даже и игрите на плажа са единици.

Та идеята ми е да хвърлите телефоните и позата и да се наслаждавате на моментите със семейството. Това внимание се отплаща в годините 100%, за разлика от лайковете.

Не забравяйте и да се мажете, защото знаем и за други видове плажуващи с така модерния  цвят на сьомга.

Взимам си шнорхела и отивам да снимам рибите. На тях им е абсолютно безразлично за цената на банския ти и големината на бюста.

Ваш Мич Ферари Дюкянън, по прякор Гучката

P.S. Новите слънцезащитни на „Био Джи“ са ТОП. Както би казал синът ми: Мръсен ТОП.