Пилигрими в Чепеларе

Преди 300 години бягащи от потурчване християни идват тук. Как се юрва историята след това? През глава. Като зимна приказка и чудна родопска легенда. Легенда за това как животът си проправя път между уличките и дъхавите борове, как се спуска край Чудните мостове и селските къщи и накрая полита на две ски по склоновете на Карабалкана... Живот е това - иди го описвай! Дръпнеш го за шлифера, пък отдолу друга одежда - оплетена, пъстра и засукана родопска носия.

Първият заселник на това място, Бельо-Кехая, издига къща през 1705-а. Последват го и други от околните села. Двайсет години по-късно пришълците изкупуват земите и стават стопани на котловината и околните бърда. Така изниква Чепеларе. Името му идва от гюмюрджийското село Чепели, което на български означава буреносно, студено. Основен поминък е скотовъдството, а част от мъжете ходят по Беломорието като майстори-зидари и рибари. Кърджалиите често нападат селището. Днес, 3 века по-късно, основният поминък тук вече е туризмът, а Чепеларе го атакуват предимно дивите скиори. Но ски-пистите са само сребърният шлифер, под който се червенее родопският епос на цял един град.

Един от водещите ски-курортни центрове в България, Чепеларе е само на 9 км от Пампорово и на 245 км югоизточно от столицата. През града минава основната пътна артерия на Родопите - шосето Пловдив - Смолян.

Чепеларе е градът с най-голяма надморска височина в България - 1 100 метра. Коленичил край бреговете на река Чая, той е пазен от два склона на Родопите - Таванчика, от изток, и Карабалкан, от запад.

От Чепеларе започват туристическите маршрути към Рожен, Кръстова гора, Хайдушки поляни, Чудните мостове, а също и до Пампорово и Широка лъка.

Родопската кухня

Преди да се потопите в хубавините на града, опитайте родопската кухня. И на туриста любовта минава през стомаха - местните добре знаят това. Пълен набор от манджи се предлага в уютни механи и "мохабетчийници", както някои наричат ресторантите си. Чеверме, пататник, смилянски боб, клин (местната баница), качамак, сарми - и приготвянето, и опитването им е повече от туристическа атракция. То е почти любовен ритуал.

В града има няколко големи хотела, както и няколко десетки малки семейни хотелчета и къщи за гости. Те са пълни по време на ски сезона, затова се препоръчва предварителната резервация. Повечето хотели са 2 и 3 звезди (можете да ги откриете на visitbulgaria.net) и разполагат с ресторанти и ски гардероби. Цените се определят в зависимост от сезона, но са по-ниски в сравнение с Боровец и Пампорово.

ЦЪРКВИ

„Св. Атанас" и „Св. Дева Мария"

МУЗЕИ

МУЗЕЙ НА РОДОПСКИЯ КАРСТ - единствен на Балканския полуостров, представя красотите на пещерите и пещерни експонати от зората на човешката история.
- МУЗЕЙ НА СКИТЕ И СКИ СПОРТА - разказва за богата история на ските и ски-спорта в региона.

Отвъд покривите

Зад керемидените очертания на градчето животът се разпилява по баирите, за да се събере отново - несвестен, потен и подивял, заел най-причудливи пози и силуети. Чудните мостове! Тези три естествени скални моста върху Айдарското дере са сред най-забележителните форми на живот в Родопите.

ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ: ЧУДНИТЕ МОСТОВЕ, КОСТЕН КАМЪК, ВОДОПАД ДУПЛЕВО, СКАКАЛОТО, ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „СРЕДНИТЕ ЛИВАДИ", „КУЦИНСКОТО БЛАТО"

Национална астрономическа обсерватория "Рожен" е на 1720-1750 м надморско равнище, на 14 км от Чепеларе и на 15 км от Пампорово.

Ски-център „Мечи чал"!

От края на Чепеларе до високия 1873 м връх "Мечи чал" се простира най-дългата в България ски-писта с влекове и двуседалкова въжена линия. Пистата за алпийски дисциплини е дълга 3 250 м, широка 50 м и с денивелация 720 м. Туристическата е 5 150 м, с широчина 25 м и същата денивелация. Пистата за ски-бягане е цели 3 км, при надморска височина 1 860 м. Ски пистите се обслужват с удобен двуседалков лифт с капацитет 500 туристи за час, два влека и ски-гардероб. Наскоро, с двете нови писти, трасетата станаха общо 28 км. Или... колкото 5 600 скиора, легнали по дължина.

Чепеларе е с традиции в зимните спортове. Почти всеки национален отбор на България в зимните спортове има представители на града. Родената в Чепеларе Екатерина Дафовска печели дисциплината 15 км биатлон. Годината е 98-ма. Днес, 10 години по-късно, лудите млади глави имат всички шансове за спортни постижения. Защото тук има 8 спортни клуба и спортна база, за която ще завидят и внуците на банските баби.

Планински туризъм, екотуризъм, културен туризъм - това са акцентите в програмата за развитие на туризма на община Чепеларе през лятото. Защото благините на този край са много: мекият климат със средиземноморско влияние, вековните масиви от смърч, бор, ела, чистата природа, развитата инфраструктура и почивна база, историческото и културно наследство.

Намаляваме скоростта

...Защото там, където ви водя, се върви с тихи и смирени стъпки на поклонник.

В района на днешната община Чепеларе се развивали праисторическата, тракийската, римската, елинската и старобългарската култура. Чепеларе е не само природа, но и култура. При това древна. Тръгваме по следите на Древността. Археологическите разкопки разкриват наличие на живот от преди 23 века!

На територията на община Чепеларе има 61 паметника на културата. Четири от тях са с национално значение. Някои от крепостите тук са от 5-1 век преди Христа. Те са охранявали тракийския път от егейския град Абдера за Истрос - река Дунав. Използвани са до падането на Родопите под робство. Забележителен е и броят на параклисите - 72, срещу само 2 джамии. 14 са християнските храмове. Към всеки от тях съществува училище. Защото през епохата на Българското възраждане, доста преди да полудеят по ските, в Чепеларе и околните селища са луди за знания.

СТАРИНИ: Римския път, крепостта „Заград" край с. Забърдо (най-старата по тези места), крепостта при връх Цирикова черква и тракийското селище в пещерата „Тьовната дупка".

Пътят Авдира - Филипопол - Истрос бил нещо като съвременната магистрала „Хемус" за древните. След като е използван близо хилядолетие от траките и елините, римляните го превръщат в път със солидна каменна настилка. По него придвижвали стоката си. Масовият туризъм още не бил изобретен от рекламните агенти. По онези времена единственото подобие на днешните туристи били пилигримите. А малко след римско време било изобретено забърдовското колело. Да, в село Забърдо има хора, които със загадъчна усмивка ще рекат, че тяхната въртележка е по-стара от виенското колело!

От Забърдо се отправяме към Орехово. Тук се намира другата прочута крепост по тези места - при връх Цирикова черква. Жителите на селото се скриват в нея от османските войски. Когато обсаждат крепостта, върху главите на завоевателите се изсипват запалени главни и вряла вода. След няколко дни свършва хлябът и водата. За бранителите на крепостта настават мигове на изпитание. Тогава мъжете започват да убиват жените и децата си, за да не попаднат живи в ръцете на турците. Най-сетне завоевателите нахлуват в крепостта и започват да извеждат заприличалите на скелети от глад и жажда последни защитници. Едни от тях приемат исляма, но повечето остават верни на честта и християнската вяра. От тази пропаст с вързани ръце и очи християните политат към бездната. Отдолу цяла седмица се чуват писъци - „цирикания".

Местността е "Цириковица" 

В Орехово е и пещерата „Челевяща дупка". Според преданието деца и старци от Орехово се скриват тук от турците, но ги откриват с хитрост. Входът на пещерата е запушен със слама и запален. По-късно, в началото на миналия век, откриват много човешки кости, останки от ореховските жители при потурчването на този край. Такава била дилемата на онова време - Хамлетовското „Да бъдеш или да не бъдеш" в Родопите звучалa така: „Фесовете, или главите".

Днес Орехово е спокойно, почти отвъдно селце, с  трийсетина жители. Всеки един от тях може да ви упъти към хижите „Персенк", „Кабата", „Скални мостове", „Чудни мостове", местността Бяла черква и Чудните мостове, за които селцето се явява изходен пункт. То е пример за развит селски туризъм, със своите 60 места за почивка в частни къщи, запазен традиционен бит, гостолюбиви и приветливи жители. Останалите села тук - Павелско, Проглед, Богутево, Хвойна - също развиват селски туризъм.

Родопска носия

Пак ще дръпна живота за шлифера. За да видим родопската му носия!

От 11 до 24 май са културните празници на Чепеларе. Това далеч не значи, че в града се чете висока поезия, а селото мълчи, свито в своя си селски и безпросветен животец. Никак даже! Именно селото е живецът, необходимата  лудост на тези, майски културни тържества. Традиция по този край са родовите срещи, народните събори и водосветите. Изумителни багри и форми, причудливи маски и ритъм от стотици родопски чанове и гайди... няма как да не прихванеш магията на родопския фолклор!

Независимо дали са на ски, или на хоро, чепеларци обичат юруша. Вироглави хора са, а животът им - през глава. Когато им дойде нанагорно, стават същински опълченци, комити, арамии. Като изкатерят мъчнотията - погледнат към жьолтото солнце и му запеят - баавно-бавно. А песенчицата се поогледа, па се юрне волна надолу към любимата земя -- земята на Бельо Кехая, Мито Радюв, бай Дело и многолюдните им родове - Делови, Русáфини, Калафирови, Плякови, Кисьови...

Глобални координати

Спрямо земното кълбо Чепеларе се намира на 24 градуса и 42 минути източна дължина от меридиана Гринуич и на 41 градуса и 44 минути северна ширина от екватора. 9 800 кореняци се радват на своя град - Чепеларе: най-слънчевият град в България, с 270 златни дни в годината.

Само на 100 км от тук е новостроящата се магистрала за Гърция. На каквато и скорост да го вземеш, това си е новият път Авдира-Филипопол-Истра. Така е било винаги - защото на 24 градуса източно от Гринуич пътят е символ на оцеляване. И на дълговечност.

Чепеларе. Това родопско градче ще бъде винаги тук - коленичило край бреговете на река Чая, с кротки баири и пътища, отъпкани от прашни, но благодарни пилигрими.

Автор: Надя Йончева