Пътеводител за съвременни родители: Тунис - неочаквана ваканция

Любопитни факти

Тунис е малка държава в Северна Африка. Граничи с Алжир на запад и с Либия на юг, на север и изток е Средиземно море. По-голяма част от страната е пустинна. Почти 90% от населението се състои от мюсюлмани. Официалният език е арабски, но местните говорят свободно френски, малка част английски и руски. Така че няма да имате проблем с общуването. Табелите, менютата в ресторантите, надписите по магазините, етикетите на стоките и пр. са изписани на арабски и френски. Столицата на страната е едноименният град Тунис, където се намира и най-богатата колекция от римски мозайки. Официалната парична единица е тунизийският динар, който се равнява приблизително на 1 лев и 30 ст. Техните монети се наричат „милими". Хиляда милима правят един динар. Спокойно може да обменяте пари в чейндж - бюра или в хотелите, а разлика в курса няма да откриете. Винаги пазете бележката, с която сте обменили парите, защото ако са ви останали динари, ще можете да ги обърнете в долари или евро на летището, когато си тръгвате.

Тунис е сред първите страни по производство на цитрусови плодове, фурми и зехтин. И въпреки, че ислямът е официалната религия, не очаквайте да видите забулени жени и фанатично настроени хора. В това отношение страната е твърде либерална и човек не усеща по никакъв начин натрапването на религията. Държавата е изключително спокойна. Затова не бива да се притеснявате за сигурността на семейството си. Дългата 1200 км. брегова ивица е примамлива за чуждестранните туристи. Сред най-редовните посетители са французите, руснаците и немците. Най-известните курортни градчета са Сус и Хамамет.

Един приятел казваше: "В Тунис на почивка? Вие сте луди!". Бях на път да му повярвам. Още като стъпите на летището в Монастир, може да ви се натрапи странното, дори неприятно усещане за миризмата, която се носи наоколо. За всичко си има обяснение. В района се отглеждат приблизително 65 милиона маслинови дръвчета - все пак страната е сред водещите по производство на маслини и зехтин. Човек бързо се адаптира и още на другия ден свиква с това.

За всеки търсач на силни усещания и за всеки любител на екзотични преживявания Тунис е една добра дестинация. Преди да се отправите натам (все пак отивате със семейството си) е хубаво да знаете какво да очаквате. Ако се чудите кога да отидете, то най-подходящото време за почивка е в началото на юни или септември. Тогава температурите са сравнително поносими, а вечерите са хладни и приятни. Затова е хубаво да носите връхни дрехи и дълъг панталон. Зимата там също е мека - средно между 12 и 14 градуса. Климатът влияе по различен начин на човешкия организъм и за всеки случай вземете най-нужните лекарства, като между тях трябва да има и такива, които помагат срещу стомашно разстройство.

 Курортите

Най-известните курорти са Сус и Хамамет. Сус е третият по-големина град в страната, който е известен морски курорт и разполага с модерни хотели и прекрасни плажове. Хамамет се намира на 65 км. от столицата и близостта му до нея го превръща в предпочитано място за отдих. В района около Хамамет се отглежда изключително много жасмин. Местните обикновено ходят закичени - жените носят гердани, направени от цветовете, а мъжете си слагат букетче зад ухото. Нежният и приятен аромат се носи навсякъде във въздуха. Може би затова и новата част на града се нарича Ясмин - Хамамет, кръстен на цветето - символ на града. В тази част, развила се по-сериозно преди около десетина години, се намират по-луксозните хотели, повечето от които са от четири звезди нагоре. Наистина това е един модерен и лъскав курорт, който предлага всичко, от което се нуждае днешният турист - барове, ресторанти, казина, атракции за децата - лунапаркове, влакчета, различни животни, с които могат да се снимат, а ледената пързалка е най-новият хит в курорта, но радва повече тунизийските дечица, отколкото чуждестранните гостенчета. Разстоянието между стария и новия град е около седем километра, а най-удобният транспорт са такситата. Цените са абсолютно достъпни и всеки може да си го позволи. Ако имате неблагоразумието да попитате колко струва, тогава със сигурност може да ви излезе двойно или тройно. При нормални обстоятелства не би трябвало да ви излезе повече от 6-7 лева. Единственият недостатък е движението, което няма нищо общо с движението по нашите улици. Ще се убедите веднага щом стъпите на тунизийска земя. Шофьорите не се притесняват, че карат бързо или че не спазват никакви правила по простата причина, че всички карат по този начин. Затова, ако смятате да се возите, помолете шофьора да кара по-бавно, дори това да ви струва някой динар повече. Един съвет: не взимайте кола под наем! Само някой местен би се справил с трафика и лудницата по пътищата.

Хотелите

Що се отнася до критериите, по които се определя категорията на даден хотел, то той е различен в различните държави. Не съществуват общи правила и стандарти, по които да се квалифицират хотелските услуги. Затова, осведомете се за възможностите и условията, които предлага избраният от вас хотел. Поискайте снимков материал и знайте, че ако комплексът е строен отдавна, то в никакъв случай няма да съответства на посочените звезди. Запознайте се също така и с изискванията, които се поставят на туристите - на някои места (обикновено по-висока категория) не се разрешава внасянето на храни и напитки отвън, изнасянето на храна от ресторанта и т. н.

За ваше собствено спокойствие по-добре съхранявайте по-ценните вещи - пари, документи, бижута, фотоапарати и камери в хотелския сейф. Таксата е минимална, а сигурността е гарантирана. Разбира се, цената определя всичко. Затова, платете малко повече, за да сте сигурни, че вашето семейство ще спи в нормални условия и ще се чувства добре. Това, което може да впечатли всеки българин, свикнал с гледките по родното Черноморие, е начинът, по който са разположени хотелите. Строителството е ниско и разлято и в никакъв случай нямате усещането, че пред погледа ви се натрапват сгради и постройки. Повечето хотели разполагат с огромни паркове и градини. В тях са посадени невероятни растения, които достигат смайващи размери - фикуси, кактуси, бенджамини, палми, закуми, хибискуси - мраморни фонтани, басейни и статуи оформят един пищен и типично по арабски, разточителен разкош. Храната може да не ви хареса. Все пак ориенталският вкус е определящ, независимо че в хотелите се предлага европейска кухня. Обикновено е на шведска маса, а напитките се плащат допълнително. Вкусът е доста странен, може би защото тунизийската кухня е по-пикантна, използват се много и разнообразни подправки,  които не биха допаднали на всеки. Ако не ви се рискува, по-добре изберете вариант на полупансион. Винаги може да се лишите от вечеря, защото има неща, които на всяка цена трябва да опитате. Не пропускайте да похапнете катмите, които се предлагат на всеки ъгъл с най-различни пълнежи. Ако отидете в центъра на Хамамет, пробвайте дюнерите - ще се уверите, че това са най-вкусните, които някога сте яли. Пицариите също не са рядкост, а сандвичи и пържени картофи има навсякъде. Пред входа на някои заведения са поставени огромни купи, отрупани с най-различни плодове, които пълнят окото на минувача и го изкушават да влезе. Заедно с детето и вие може да се насладите на разнообразните мелби, фрешове и плодови салати, които се сервират. Плодовете са в изобилие по сергиите, но за всеки случай трябва да се измият добре.

Екскурзиите

Имате няколко опции - една от тях е да отидете на екскурзия в Сахара. Маршрутът е дълъг, почти 1300 км. и трябва да се прекоси само за два дни. Става се в ранните часове на деня и е доста изморително. Вие ще прецените дали да отидете. Първо помислете на какво ще подложите детето си и дали би издържало цялото натоварване и тогава се впускайте към това приключение. Идеята изкушава, защото човек вижда незабравими неща като Колизеума "Ел Джем", където са правени част от снимките на филма „Гладиатор". Това е третият по големина амфитеатър, след този в Рим и в Капуа (Италия). Може да видите истински оазиси в пустинята - срещат се само в Либия, Алжир и Тунис, да посетите Матмата или района, където са берберските жилища, намиращи се под земята. В пустинята е сниман още един шедьовър на седмото изкуство - космическата сага „Междузвездни войни". За всички пораснали и непораснали деца декорите от Татуин са наистина вълнуващо преживяване. Освен това имате преход с камили и екстремно пътешествие с джипове сред пустинята. Когато отидете на място като Тунис, където има какво да се види, задължително мръднете някъде. Туристическите агенции предлагат много възможности. Например, еднодневната екскурзия до Картаген е подходяща за цялото семейство. От древния финикийски град са останали само руини, но ще посетите римските терми, а после ще ви заведат в Сиди Бу Саид - синьо-белия град, където със сигурност ще останете омагьосани. Със своите тесни и стръмни улички напомня на стария Несебър. Фасадите и стените на къщите са снежно бели и проблясват на слънцето, а вратите и прозорците контрастират със своите ярко сини цветове. На всяко ъгълче има сергии, а стоките, които се предлагат, са най-различни - гердани, гривни, керамични изделия, метални чинии, кафези с различни размери (приличат много на тези от приказките, в които е затворена жар - птица), огледала, чанти, пустинни рози (образувания от пясък, които наподобяват роза) и какво ли още не. Това е град на майстори, занаятчии и художници. Изкачете се на най-високата част, за да видите една наистина вълшебна гледка. Ако се чудите как да стигнете, попитайте някой наоколо или вижте накъде вървят всички. Като стигнете, пред очите ви ще се разкрие панорамен изглед към столицата Тунис, а видяното ще ви спре дъха. Долу в ниското се вижда пристанището, града, а напред в далечината се простират Атласките планини. Местните хора твърдят, че в Сиди Бу Саид се намира най-старото кафене в Африка. Дали е вярно никой не знае. По-добре да бъдете наивни от време на време и да си мислите, че е така. После ще похапнете в някой ресторант, за да може с пълни сили да се отправите към музея „Бардо", където е изложена една от най-богатите колекции на римски мозайки. Пред сградата на музея има огромен парк, така че ако ви доскучае (едва ли вашето съкровище ще издържи много дълго време вътре), ще може да се разходите из добре поддържаните алеи. А накрая, уморени и доволни, ще се отправите обратно към хотела. Една от атракциите е да се повозите на камила - вълнуващо и за децата, и за възрастните. Можете да спазарите цената на 25 динара (обикновено струва 35 на човек), защото в Тунис пазарлъкът е не само традиция, а култура и начин на живот. Преживяването си струва и е напълно безопасно - с вас има водач, а освен това детето може да седне пред единия от родителите си, така че да се държи здраво. Камилите са вързани една за друга - в керван, а на муцуните им има нещо като намордници, които предпазват туристите, в случай, че камилата реши да хапе или плюе. Цялата обиколка трае около два часа, но нито за миг няма да ви доскучае. Ако искате да усетите атмосферата през нощта, не пропускайте да посетите Медината (от арабски „град"). Това е била старата част на селището, където са разположени пазарите и откъдето е възникнал градът. В Хамамет Медината е оградена от високи, крепостни стени, вътре изобилства с тесни и криволичещи улички, които много си приличат. Ако сте по-разсеяни, може да се загубите, защото вътре е като лабиринт. Учудващото е, че в Медината все още продължават да живеят хора. Има джамия, магазини и павилиони, от които можете да закупите всевъзможни дрънкулки и сувенири. Такива пазари има в по-големите градове на страната. Ако сте решили да се посмеете и да се позабавлявате, пробвайте да се пазарите. Тунизийците са дружелюбни хора, но когато става въпрос за търговия, нямат равни на себе си. В момента, когато постигнете договорка за цената, знайте че нещо не е както трябва. Ако влезете в магазин за фиксирани цени (пазарлъкът там не върви), ще видите, че стоката е на тройно по-ниска цена. Е, какво пък? Преживяването си струва.

 Няколко причини, заради които си заслужава

Заслужава си, заради прекрасните плажове и безкрайно чистото море. Толкова чисто, че всяка песъчинка се вижда на дъното. Няма нищо по-естествено от гледката на група дечица, гонещи пасажите от дребни рибки, които плуват във водата. Сутрин морето е спокойно като езеро. Пясъкът е толкова мек, че човек има усещането, че стъпва в пудра захар. Тук няма да се чудите къде да постелите кърпата си, защото място има за всеки. Ще ви се припие кафе. „Веднага"- казва барманът. Няма значение, че ще бъде приготвено след двадесет минути. Но ще ви го донесе лично, до чадъра и ще се обиди, ако му поискате пластмасова чаша.

Ако ви омръзне на плажа, можете да отидете на басейна. Морската вода е много солена и в един момент тялото започва да щипе ужасно. Всеки хотел разполага с няколко басейна - най-малко по един открит и един закрит басейн. Децата се забавляват искрено, играят водна топка, похапват сладолед или се хвърлят с кикот във водата. 

И все пак, не всичко е розово. Защото Тунис е страна на контрасти и дълбоки впечатления, на невероятни емоции и силни усещания. В началото може да сте шокирани, да съжалявате, да имате чувството, че не сте попаднали, където трябва. Може да ви е неприятно, топло, мръсно, чуждо. Тук изобилието и нищетата вървят ръка за ръка. Хората са бедни, но винаги са дружелюбни и лъчезарни. Всичко ви се струва необичайно - храната, миризмата, хората, нравите. Но е истинско, първично и неподправено. Това му е хубавото - да опиташ от вкуса на Ориента, да се докоснеш до свят, толкова различен от света, който познаваш и същевременно да останеш възхитен от истинското и неподправено усещане, че си бил там - един от многото, омагьосани от синьо-бялата магия на страната, от природата, морето и прекрасните плажове, от атмосферата на нощния живот и усмихнатите хора. Тунис е владян от финикийци, римляни, византийци, турци, французи и араби и смесицата на всички тези култури е допринесла за чара и обаянието на тази симпатична далечна страна.

Автор: Милена Кожухарова