Неопитомената красота по поречието на Арда

Англичаните получили моретата, шведите – горите, финландците взели езерата, швейцарците – планините, а руснаците – полята. Раздавал Бог щедро земните блага, а дяволът току се промъквал и отчупвал най-хубавото от всеки дар. Докато дойде нашият ред, нищичко не останало. Сетил се Бог, че видял рогатия да се навърта наоколо, взел заграбеното от него и го дал  на българите. Затова е толкова красива и многообразна родината ни.

Ви Кийлънд казва, че страхът не спира смъртта. Той спира живота. Във времена на световна пандемия, когато страхът и ограниченията преобърнаха живота ни и го промениха до неузнаваемост, е хубаво да си припомним тази легенда. България е събрала като в орехова черупка всички земни блага и ако сега само можем да мечтаем за екзотични пътешествия, то нашите природни дадености са буквално на една ръка разстояние.

Едва ли ще ви подведа, ако кажа, че река Арда е най-живописната под нашето късче небе. Първите замрели във времето китни родопски селца по течението й са Горна Арда и Арда – родното място на гласовитата Валя Балканска.

Многобройни са възможностите за селски, планински и пещерен туризъм в района. Само край село Могилица пещерите са поне 20, но най-смайваща със своята красота без съмнение е „Ухловица“. Малко по-нататък реката ни отвежда до „столицата на боба“ – Смилян.

При село Средногорци Арда предлага идеални условия за риболов. От ранни зори до здрач, и в студ и в пек, по бреговете й са „накацали“ многобройни рибари.

Оттам реката започва да лъкатуши на североизток към язовир Кърджали и ниже смайващи меандри по своя път дотам. Недалеч от Ардино над спокойните й води се извива внушителната каменна снага на Шейтан кюприя, по-известен като Дяволския мост.

Около името на моста има цяла плетеница от легенди. Една от тях разказва, че строежът никак не спорял и затова била вградена сянката на млада невеста. Според поверието, тя залиняла и умряла след това, но пък мостът, построен по заповед на султан Селим I, вече пет века устоява на превратностите на времето. Местните твърдят, че в отражението му може да се различи ликът на сатаната. Неведнъж съм се любувала на архитектурния шедьовър, но колкото и да съм се взирала и да съм впрягала въображението си, нито веднъж не успях да съзра рогатия.

В средното течение на реката са изградени три язовира – Кърджали, Студен кладенец и Ивайловград. Малко преди да влее водите си в първия от тях, реката прави вероятно най-зашеметяващата си извивка – спираща дъха гледка, която писателското перо не може да опише.

От пътя между село Бориславци и град Маджарово, малко преди язовир Ивайловград, се открива поредната идилична гледка – от една страна е смайващият меандър на Арда с широк пясъчен плаж, а от друга – надвесените над пътя стръмни скали. Местността е известна под името Кован кая и е местообитание на черни щъркели, белоглави и египетски лешояди.

Трудно е да повярва човек, че невзрачното изворче в подножието на Ардин връх, недалеч от гръцката граница, се превръща в толкова пълноводна река, която се вие цели 272 километра, преди да се влее в Марица недалеч от турския град Одрин. Благословено недокоснатите от цивилизацията кътчета по поречието на Арда, за (не)щастие, не са по вкуса на масовия турист и тънат в неизвестност, а на романтичното обаяние и усещането за изолираност „накрая на света“, засега се наслаждават само посветени.

Текст и снимки: Елица Лукова