Темата СЕМЕЙНИ ЦЕННОСТИ се оказа доста обширна и предизвика голям интерес у читателите, та дори и отклик с писма до редакцията, за което благодаря сърдечно! Радвам се, че няколкото реда, които списвам  в рубриката „Мъжка гледна точка", провокират у вас реакции и вълнения,  та дори посягате и „към перото", за да изразите своето мнение по даден въпрос - това ме кара да мисля, че не всичко хуманно на тази географска ширина е изгубено и че все още има будни хора, решили да „живеят" тук, да раждат деца и да ги възпитават в човешки добродетели (виж бел. ред.). БРАВО, ГЕРОИ!!!

(бел.ред.)Добродетели са остарели, поувехнали и никому ненужни понятия като: честност, скромност, доблест, искреност, приятелство, добрина, съчувствие и пр., за по-накратко - точно обратното на това, което в България правят: институциите, политиците, бизнесмените и чалгаджийките, се нарича Добродетел.

Преди 20-ина години добродетелите бяха безценни, а днес решиха, че всичко си има цена и им сложиха баркод да не би някой да вземе да си открадне, макар че цените са им смешно ниски, ама като гледам, не се харчат много.

Такааа... благодарихме си, похвалихме се, поучихме се (извинявам се, за което)... а сега по темата.                   

Празниците  - огледало на делниците!

 След това патетично начало, като рапорта на млада дружинна ръководителка пред XIII конгрес на партията, да приземим леко нещата... пожелавам ви меко кацане. За разлика от миналия път мисля да сменим тона, да не е чак толкова остър и в студени краски -температурите навън са ни достатъчни - все пак декември е - месец на празници, пухкави преспи, детски весели възгласи, пързалки, снежни човеци, шейни, маскирани джуджета, неонови Снежанки, предлагащи промоция, вездесъщите коледни песни (ако още веднъж ми пуснат Марая Кери, ще си изхвърля радиото от шейната), гърмежи, весели коледни звънчета, бенгалски огън...

Абе, веселба! -Бум-бум, дзън-дзън... дрън-дрън - ярина. 

А Дядо Мраз пита ли го някой (аз израснах с Дядо Мраз, дъщеря ми чака Дядо Коледа - може би заради това се получава разминаване между поколенията), за Дядо Мраз няма криза, той винаги трябва да откликва на желанията на джудженцето... Добре, че не отговарям за всички деца по света, ами само за моето собствено, самоделно, ювелирно и неповторимо, което  преди 5 години създадохме, в домашни условия, със Снежанка (не че така се казва)... еййй и на Снежанка подарък трябва да купувам. Хо - хо - хо!!! То добре, че напоследък е Снежанката, че Дядо Мраз хептен го е закъсал... ще взема да продам елените. 

Хич не ми е до празнуване, казвам ви, ама няма как... пуснал съм си Адел на слушалките и си мисля „Като дойде краят на годината и като се заредят ония ми ти поводи - ум да ти зайде, а джобът вика „Ехооо" !!! Още от 6 декември с Николайчо... и то това е само началото, 'щото краят е чак догодина с Антон, а както разправят, че през наближаващата 2012 година според някакви индианци щял да е Самият край - сигурно ще се празнува, като за последно - олеле!!! Черен дроб няма да ми остане! Ама ние не сме страхливи и продължаваме напред, както казва един мой приятел, „Нас не ни е страх от края на света, 'щото там живеем от години"... а наздраве! И за всичко са виновни празниците, защото малко се празнува в тая държава - само 156 дни в годината - е това на нищо не прилича!!! Е хубаво де, имаме още няколко дни за лични семейни празници - рождени дни, сватби и прочие. А до 365 какво правим?!? На нас Край на света не ни трябва, както казва Шишо Бакшишо, „Сами ще се унищожим". Ама така ще е - както работим, така и ще празнуваме. Докарахме се дотам, че си намразихме празниците  - щото си мразим и делниците.

Положението отива към ситуация

Та по тоя повод се сетих за един виц:

- Скъпи, каква e разликата между положение и ситуация?
- Ами, виж сега, аз почти не работя, с парите сме зле, имаме кредит към банката, синът ни е хаймана, живеем в двустайка, преустроен на тристаен, ти се бъхтиш по цял ден за стотинки - това е нашето положение. Обаче, ако някой ден синът ти се шляе в махалата и ти случайно се прибереш по-рано от работа и ме завариш със съседката от третия етаж  - това вече е ситуация.
- Аха, разбрах! Ти си мързеливец и те мързи да си намериш работа, вечно сме без пари, нашите изплащат кредита към банката, ремонтираш апартамента от 10 години, за да има стая и за сина ти, който се е метнал на тебе. Аз се съсипвам от сутрин до вечер, за да има с какво да живеем - това е нашето положение... Но ако случайно ти се хванеш на работа и седемнайсетгодишният ни първороден лонгур вземе и той като съучениците си да поработи, а аз си позволя за първи път от 10 години да си взема почивен ден и ти като никога се прибереш по-рано от работа вкъщи, а не в кръчмата, и ме завариш с комшията от 5-ия етаж - това е ситуация!
- Скъпа, не бъркай ситуацията с боя!

Хо-хо-хо... А както казва Камен Донев, "Той, боят, изгражда, той не е да разгражда...!" Ей тука, при тая реплика, ще се втурнат тълпа разгневени читателки да ме „възнаградят" с точилки, тигани, черпаци и други пособия за „сплотяване" на семейството и най-вече за  „съветване" на  закъснели мъже, ходещи в стил „Баба Меца е пич!" - Моля ви, не правете това вкъщи сами!!! После откъде свидетели при развода? Хо-хо-хо...

Тук е моментът леко да се дистанцирам от шеговития тон и да помоля мъжете:

"Пичове, не превръщайте семейните, декемврийски празници в алкохолен маратон и изпитание за нервите на съпругите си, както и за издръжливостта на собствения си организъм... много като вас вече плакаха ... в районното."  

Хо-хо-хо!!!

Хо-хокам си аз, но... не знам дотук дали ви беше много смешно. Колкото-толкова  - криза е! Майната й на кризата! Проблемът ни е, че търсим радост от семейните празници в портфейла си. Потърсете я в сърцата си и запалете магията на семейното огнище. Може би и да станем малко по-добри и да спрем да търгуваме с ценностите, които имаме... и най-накрая да изтупаме от прахта онези вехти думички - добродетелите.

Пожелавам ви догодина да не четете подобна статия!

И сега, малко преди финала - рéзко да се върнем към снежеца, звънчетата...

Дядо Коледа не трябва да „продава елените" - 'щото, колкото и пари да вземе, няма да може да си купи магията, родена в топлата кухня на „Снежанка", ухаеща на любов и баница и уют, където веселият смях на „джудженцето" дава целия смисъл на това „Дядо Мраз-ът" пак да облече стария смешен костюм и нарамил червен чувал, съшит от избелели калъфки, да извика с престорен, но познат глас ХО - ХО - ХО!!!

Весели празници!!!

 

Автор: Краси Колев