Мързелът като двигател на прогреса

Толкова ме мързи, че чак понякога ме боли. Даже не ходя и заплатата да си взимам, защото ме мързи. Сега сериозно – нямам заплата. Затова не ходя. Но като всеки с малко по-сечащо пипе определено отказвам да извършвам каквото и да било за тоя, дето клати гората.

И сега идва един важен момент – има огромна разлика от мързел до мързел. Има си хора дебили. Те са толкова тъпи, неволеви и безхаберни, че в повечето случаи не им се дават никакви задачи, защото резултатите са трагични и реално да оправиш нещата след тях отнема повече енергия, отколкото да си ги свършиш сам.

Има обаче и мързели с идея. Те са умни. Ако си дал на някой 200 кинта да пренесе две палета плочки, а той е хванал двама от малцинствата за по 20 лв. и работа е свършена, то какъв е този човек? Всичко е наред и той е със 160 напред. Обикновено ги наричаме тарикати, но реално са си точно мързели с инициатива.

И сега идва и третият вид. Точно те движат света в голяма степен. Ако са ти дали 20 човека да въртите два воденични камъка, а на теб ти светне как да впрегнеш силата на близката река и да изобретиш воденицата, ето това са мързелите, от които имаме нужда.

Но нека не се заблуждаваме. Голяма част от всички изобретения са не от мързели, а от хора, които посвещават целия си живот на науката, изкуството, спорта… Тях не ги мързи. Те не се предават, когато за пореден път експериментът е пълен провал. Те продължават напред. Вадят си заключенията от провала и продължават. Ето те бутат човечеството и можетe да ги видите навсякъде около вас. С изключение на парламента, може би.

Мързи ме да се подпиша.

Мързи ме и да ползвам изкуствен интелект да ми пише статиите.

Ваш мързел де лукс: Лейзи Лари