Малки скиори

Всеки млад човек, който е скиор, рано или късно решава да научи детето си да практикува любимия спорт. Стига детето да не е някакъв особен инат или да не проявява абсолютно никакъв интерес, сравнително бързо и лесно се научава да кара ски. Въпросът е коя възраст е подходяща за започване на уроците. Смята се, че между 3 и 4 години е най-оптималният период. Детето вече е достатъчно голямо, за да му се обясни какво представлява пързалянето със ски и да му се покажат основните положения. От друга страна, все още е достатъчно малко, за да не се страхува, че може да падне и да се удари. Когато един възрастен човек се качи за първи път на ски, той неминуемо си мисли: „Ужас! Ами сега, ако падна, ако си счупя нещо?". Това е така, защото ние възрастните имаме ясно съзнание за опасността, за риска като цяло. И като прибавим и инстинктивния страх от новото (а и от вида на стръмните писти, с хвърчащи по тях скиори и сноубордисти), получаваме една доста сериозна бариера пред възможността да прокараме ски на „дърти години". При децата, за щастие, не е така. Те не си представят непременно как падат, как си чупят я крак, я ръка или други мрачни картинки. Те просто не мислят какво точно се случва, а започват да изпълняват това, което им се показва и не след дълго пързалянето със ски се превръща в любимо занимание.

Имате два варианта - да дадете детето на ски учител или вие да се занимавате с него. И едното, и другото имат своите преимущества и недостатъци. Ако изберете ски учител, детето трябва да е на възрастта, която споменахме. Смята се, че с толкова малки деца е по-добре да се занимава жена. Децата имат по-голямо доверие на непозната жена, отколкото на непознат мъж. Чувстват я по-близка, тъй като по-принцип общуват предимно с жени - майка, баби, госпожите в детската градина. Мъж учител е по-подходящ за по-големи деца, които вече не са „толкова бебета". В много детски градини организират ски училища за малчуганите. Когато родителите доведат децата си сутринта в градината, се тръгва с организиран превоз, обикновено за Витоша, тъй като е най-близо. Там ски учителят се занимава с децата почти през целия ден, като естествено има промеждутъци за почивка и обяд. Привечер групата се връща обратно в детската градина, откъдето родителите си прибират децата. Това ски училище е в рамките на една седмица и струва около 180-200 лв. В тази цена се включва превоза и ски екипировката, но не и картата за лифтовете и влековете на пистите. Храната се осигурява от детската градина, като с групата деца задължително идва и поне една учителка или леличка. Ако детето си има екипировка, отстъпката не е голяма - около 10-15 лв.

Този вариант е добър за запознаване на детето със ските, защото е сред познати лица. Заниманията са няколко дни поред и като цяло се внася разнообразие в иначе не дотам интересните зимни дни в стаята на групата.

Можете да наемете ски учител на детето си, когато се качите през уикенда заедно в планината, особено ако ужасно много ви се кара и не ви е до преподаване на „първи стъпки в скиорството". Цените в различните курорти варират от 25 до 50 лв. (за справка - Интернет). Добре би било детето ви да не е само, а отново да е с група деца, за да не се притеснява. Ако няма други желаещи, е хубаво да постоите покрай него и учителя, докато малчуганът го поопознае, за да не се страхува, когато ги оставите сами. Ако попаднете на добър учител и детето го хареса, можете скоро да очаквате прогрес.

Този вариант е добър най-вече за родителите, защото хем те си карат, хем детето се учи. Но приложимостта му зависи изцяло от дребосъка. Ако той не пожелае да остане с учителя, започне да плаче или да мрънка, че не иска, тогава забравете за целодневното каране. Ще се наложи да преминете към варианта „мама показва, тати кара и после тати показва, мама кара", т. е. вие да си се занимавате с него.

Всъщност, за много хора това е първият и по-предпочитан метод. Съждението „Защо да даваме пари за учител, след като и ние можем да го научим" има своите основания. Първо и най-важно: с детенцето си сте. Показвате му това, което смятате за необходимо по начин, който е най-правилен според вас. Второ, поради това, че е с вас, можете да видите, ако се е изморило, ако му е омръзнало, ако вече не иска. И трето, бихте могли да запознаете детето си със ските още на година и половина - две, вместо да чакате до три, в случай, че сте много запалени скиори.

Ако се решите на тази смела крачка, трябва да се сдобиете с екип за детето. Поради крехката му възраст, нещата, които ще му купите, неминуемо ще са му големи, като започнем най-напред с обувките. Най-малкият размер е като за 3-годишни, но не се притеснявайте, защото това не е от такова значение, както при възрастните (на които обувките не трябва да са им големи). Обуйте му по-дебели чорапи, може и два чифта. Неудобство или опасност не би могло да има, защото всъщност вие само ще покажете на детето как се стои на ските. Сложете го на тях, за да усети какво е да имаш „нещо, закрепено за краката". Опитайте се да му обясните, че не трябва да сяда назад, което инстинктивно правят повечето деца. Можете да го насърчите да направи крачка, да го подбутнете или да го дръпнете лекичко, за да усети пързалянето. Друго, което можете да направите, е да преплетете щеките си за висящите кожени каишки и с тях да подхванете детето през гърдите или под коремчето. Щеките минават под ръчичките му, а вие ги държите отзад. Получава се нещо като твърда връзка между вас и детето. По този начин то е пред вас, на достатъчно разстояние да не го закачите със ските си. По съвсем полегата писта или ски път, вие, карайки на рало, можете да го пързаляте, без опасност да го изпуснете или то да падне. Чрез щеките, всъщност, лесно направлявате неговите движения. Бъдете сигурни, че макар и толкова малко, детето ще изпита истинско удоволствие и забавление. Друг подобен метод, но за по-голямо дете, е странично да му подадете едната си щека. Вие я държите за единия край, то - за другия. По този начин се пързаляте успоредно един на друг. Но тук наистина детето трябва да е поне на три години, за да разбере ясно, че трябва да се държи здраво за щеката и да не я изпуска, защото иначе ще падне.

С мъничетата от година и половина до две и половина друго не бихте могли да правите. За тях е достатъчно да свикнат да стоят на ските, да не сядат назад и най-вече да не страхуват, когато започнете да ги движите. Като за начало това е предостатъчно. Родителите смелчаци (които не са много) смятат, че с качването на детето от толкова невръстна възраст на ски се предотвратява евентуалния му страх от падане, от стръмното, въобще от тези неща, от които възрастните се притесняват, когато им е за първи път. В това има голяма доза истина, защото на тази възраст децата са си почти бебета и правят без особено ясно съзнание нещата и освен  ако нещо не ги стресне, надали ще имат повод да плачат или мрънкат.

Далеч сме от мисълта, че ако качите детето си на три години, то няма да може да се научи, защото ще се страхува. Напротив, тази възраст е нормална и всъщност предпочитана от повечето хора. Мотивите са, че детето вече е достатъчно голямо, за да му се обясни какво да прави и как да го прави. За да не се страхува хлапето, задължително е да включите в обучението някакви игрови похвати. Измислете нещо, което да го предразположи да се отпусне и просто да слуша и да гледа какво правят мама и тати. Кажете му имената на основните начини за спускане по пистата, но за да ги разбере, им измислете някакви заместващи, познати наименования. Например, ралото (начинът на спиране) може да го кръстите покривче, къщичка или дори пица и като кажете на детето „отвори ските като пица", то със сигурност по-бързо ще схване какво трябва да направи. Слаломът (самото каране) наречете завойчета или вълнички. Шус (право спускане надолу) не е препоръчително да му показвате на този етап.

Бъдете умерени с първите занимания. Не преуморявайте детето, правете чести почивки, ако има нужда. Но пък, от друга страна, вие, родителите, най-добре ще забележите, ако просто се глези и не му е интересно. То може да каже, че е изморено едва след първото спускане по детската писта или малкото хълмче, което сте избрали. Това е по-вероятно да значи, че нещо не му е забавно или му се мрънка без причина. Някои деца са по-трудни за заинтригуване и трябва да се положат доста усилия, за да има успех начинанието. Всъщност, може би това е трудното при първото качване на три години. Детето вече си има мнение по въпросите и може просто да откаже да научи каквото и да било. Ако, обаче му стане интересно и виждате, че има желание още и още да се спуска, то бъдете сигурни, че за кратко време детето ще напредне изумително много.

Ако да речем сте го запознали със ските на две години, следващият сезон, когато то ще е на три и отидете в планината за седмица, детето невероятно бързо би могло да се „отрака". Като му припомните първите 2-3 дни за какво става въпрос, ще видите как хлапето ви на петия ден може да пожелае само да се спуска. Ето тогава започва истинското удоволствие и за родителите, и за детето. Редувайте се да карате до детето, пред и зад него. Така то ще свиква с различните позиции, в които се намира спрямо другите скиори на пистата. Пробвайте и по-трудни писти, когато видите, че детето се справя добре.

Май вече си имате един истински малък скиор!

Най-важното, което родителите трябва да знаят, ако решат да учат сами децата си е, че трябва да подходят с много търпение и постоянство. Малкото дете затова е малко, защото има нужда от по-продължителни, по-подробни обяснения, по няколко пъти.

Не му се карайте и не го насилвайте да прави нещо, ако не се чувства готово. Не изключвайте възможността да не успеете да го привлечете за каузата от първата година. Само не се отчайвайте, ще пробвате на следващата. Съществува и вариантът на детето да не му хареса и на следващата, и на по-следващата година, от което трябва да си направите извода, че явно това не е спортът на вашето дете. Не се натъжавайте в никакъв случай! Има още толкова други спортове, които бихте могли да практикувате заедно. Важното е да няма усещане за нещо правено без желание, а всички да се чувстват добре и да са щастливи и доволни от факта, че заедно упражняват любимия спорт.

Няколко думи за екипировката

Не е никак трудно да оборудвате своя малчуган за пистата. В повечето специализирани спортни магазини вече се продават малки размери грейки, ски-обувки и ски. Трябва да предвидите също каска (за по-голяма сигурност), очила, ръкавици и разни други дребни детайли. Щеки ще трябват малко по-натам.

Първоначално децата карат без щеки, защото не биха могли да координират едновременно движенията и на краката, и на ръцете. Освен това, при евентуално падане би било много по-опасно да държи и щеки, а да не говорим, че именно те биха могли да са причина за падането. Когато поотрасне детето и стане по-координирано, тогава вече се въвеждат и щеките. 

Но да се върнем на екипировката! Според марката са и цените. Един цялостен нов екип „от глава до пети" би могъл да струва между 400 и 500 лв. Преди да се бръкнете за тази сума, обаче поразпитайте приятели и познати скиори дали нямат останали от техните деца части от екипировката - било то ски, обувки или запазена грейка. Друго, което можете да направите, е да отидете на т. нар. „пазар за скиорски неща", който се помещава на тротоара между булевардите „Евлоги Георгиев" и „Драган Цанков", обикновено през събота и неделя до към обед. Там може да намерите доста голямо разнообразие от стоки „втора ръка", голяма част от които в съвсем прилично състояние и на много атрактивни цени. Например ски-обувки най-малък размер, използвани вероятно не повече от два сезона, за около 20 лв. Същото важи и за ските, щеките и разни други скиорски потреби. Няма да сгрешите, ако се възползвате от ниските цени, като разбира се, гледате какво купувате. Просто като за първоначален екип не е нужно да се „изхвърляте" и да купувате всичко ново и марково, защото както вече споменахме, детето може и да не запали по ски спорта. Като се понаучи, след някоя и друга година ще му вземете по-хубава, нова екипировка.

Каквото и да изберете да купите, по какъвто и начин да предпочетете да научите детето си да кара ски, важното е да не забравяте, че сте на пистата, за да се забавлявате.

Приятно каране!

Автор: Цвета Лазаркова