Мадрид – градът на Хемингуей

През 20-те години на миналия век Хемингуей посещава няколкократно Мадрид, по време на Гражданската война е кореспондент в испанската столица на американския вестник „Алианс”, а връщането му през 50-те години е продиктувано от интереса му към коридата. Макар да са минали десетилетия оттогава, времето не е изтрило всички следи от пребиваването на американския писател. Много от любимите му музеи, хотели и ресторанти са увековечени и в творбите му.

Освен коридата, дон Ернесто, както го наричали испанците, обичал и изкуството. Често се любувал на шедьоврите, изложени в „Прадо”. Музеят, създаден преди две столетия, до голяма степен отразява личните предпочитания на испанските монарси през годините. В тази съкровищница най-голям дял заемат произведенията на Гоя, Тициан, Ел Греко, Веласкес и Рубенс, като някои от именитите художници са представени с над 100 платна. „Прадо” е само част от т.нар. „златен триъгълник на изкуствата”. Другите два значими музея са „Кралица София” и „Тисен – Борнемиса”. Платна на Караваджо, Веласкес, Гоя, Рубенс и други именити художници могат да се видят и в Кралския дворец, част от който е отворена за посещения. Мадрид несъмнено оправдава своята репутация на истински рай за любителите на изкуството.

Току зад „Прадо”, на площ от 350 акра се е ширнал паркът „Ел Ретиро”, споменат от Хемингуей в „За кого бие камбаната”. Някога на тази витрина на паркостроителна виртуозност са се любували само монарси, но от края на XIX век „Ел Ретиро” е достъпен и за простосмъртните жители и гости на града. Непосредствено до парка се намира Площадът на независимостта, на който се издига Puerta de Alcalá – неокласическа триумфална арка, построена през втората половина на XVIII век.

Поемайки оттам по Calle de Alcalá (една от най-дългите и стари улици в града), не след дълго ще стигнете до Площада на Кибела (Plaza de Cibeles), където е разположен емблематичният Фонтан на Кибела, датиращ от 1782 г. В самия край на същата улица е мястото, където някога се издигала една от градските порти, а заради изобразеното на нея слънце площадът днес носи името Puerta del Sol. Насред оживения мадридски площад, обрамчен с магазини, кафенета и ресторанти, ще откриете знака, показващ абсолютния център на града – нулевият километър, или това е мястото, от което се измерват всички разстояния в Испания.

И ако Пуерта дел Сол е сърцето на Мадрид, то разположеният недалеч Пласа Майор (Plaza Mayor), който от векове е средище на търговията и градския живот, е неговата душа. И днес павираният площад, заобиколен от великолепни сгради, е изпълнен с хора по всяко време на денонощието – истински капан за туристи и мадридчани (madrileños).

На един хвърлей разстояние от оживения площад, на тиха странична уличка, е разположен най-старият ресторант в града, а според Книгата на рекордите на Гинес – и в целия свят. Sobrino de Botín отваря врати преди почти три века (през 1725 г). Хемингуей често посещавал ресторанта не само заради прословутия специалитет печено прасенце- сукалче, но и за да работи. Обикновено идвал рано сутрин, сядал на маса на втория етаж и пишел с часове. Уютното ресторантче е увековечено в романа му „И изгрява слънце”. Това е мястото, където се разиграва финалната сцена: „Обядвахме в „Ботин”, на горния етаж. „Ботин” е един от най-добрите ресторанти в света. Ядохме печено прасенце-сукалче и пихме „Rioha alta.”

В края на деня, дори да сте преуморени от дългата разходка по улиците на аристократичния град и събраните впечатления в многобройните музеи, не бързайте да се отправяте към хотела. „Никой не си ляга в Мадрид, докато не е убил нощта”, казва Хемингуей. Затова се поддайте на изкушението и се потопете в оживения нощен живот на испанската столица.

Автор: Елица Лукова