ЛОЗАНА – олимпийската столица на света - Кенгуру

Леманското езеро, както още го наричат, е протегнало снага по границата с Франция. То е изключително нескромно по своите размери, което му отрежда първенството сред швейцарските езера. Безброй фериботи лениво се плъзгат по кристално чистите му води, обрамчени с назъбени алпийски върхове, които придават отличителен драматизъм на линията на хоризонта.

В своята ежегодна класация швейцарското списание „Монокъл“ неизменно определя Лозана за един от най-добрите малки градове в света. Каквито и да са критериите за избора, безспорно най-големият капитал на Лозана е съчетанието на уникално местоположение и сътвореното от човека с по швейцарски прецизно внимание към всеки детайл.

Независимо дали сте почитатели на плаването, колоезденето, карането на ски или на пешеходния туризъм, Лозана е истински рай за любителите на спорта и дейностите на открито. Градът предлага многобройни спиращи дъха гледки, но за онези, които не са в перфектна физическа форма, дори разходката с фотоапарат в ръка може да се окаже истинско предизвикателство. Тук на помощ идва метрото, което е единственото в Швейцария. Заради шеметно стръмното му трасе някои го сравняват с градски асансьор.

Лозана 1

В благословената с разкошна природа Лозана спортният дух се усеща навсякъде. Именно тук преди повече от век барон Пиер дьо Кубертен и Димитриос Викелас основават Международния олимпийски комитет (МОК). В Лозана се намират и централите на повече от 50 международни спортни федерации.

През последните три десетилетия градът гордо носи прозвището „Олимпийска столица на света“, а през 2020 г. става домакин на Зимните младежки олимпийски игри.

Още преди век Пиер дьо Кубертен мечтае и за създаването на музей, който да разказва историята на Олимпийските игри от Античността до наши дни. Идеята му се реализира чак през 1993 г., когато тогавашният президент на МОК Хуан Антонио Самаранч открива Олимпийския музей, превърнал се впоследствие в една от емблемите на Лозана. Музеят пази грижливо над 90000 експоната, сред които лични вещи на Пиер дьо Кубертен, купи,  медали, знамена и спортна екипировка. Разполага също с повече от 900 000 снимки, богата колекция от архивни документи и мултимедийни материали, а в Световната олимпийска библиотека има повече от 38 000 книги, свързани с олимпийското движение.

Пътека с дължина 420 м и 97 стъпала делят музея от Женевското езеро. Добре обгриженият Олимпийски парк, през който минава пътеката, е с площ 8000 кв.м и е приютил многобройни произведения на изкуството и спортни инсталации.

Най-яркият ми спомен е, че сърцето ми прескочи удар-два от вълнението, което изпитах, когато зърнах стойката за висок скок точно пред входа на Олимпийския музей. На нея са отбелязани ненадминатите и до днес два световни рекорда – на Стефка Костадинова (209 см) и на Хавиер Сотомайор (245 см) – постижения, които новото ръководство на музея с лека ръка се опита да омаловажи през 2023 г., първоначално премахвайки спортното съоръжение, а по-късно поставяйки го на ново, по-незабележимо място.