ЛЪЖИЦИ ЗА МАСЛИНИ

Готвенето и храненето са ежедневни дейности, които могат да бъдат необикновени, ако съчетават практичността и красотата. Такова преживяване се очаква обикновено в ресторант, а вкъщи се реализира изцяло по собствен вкус. У дома също може да бъде специално, поне веднъж на ден. Достатъчно е да добавим няколко дребни детайла, които да насочат вниманието ни към храната и да създадат настроение. Те са ни необходими, за да усетим яденето с всичките си сетива и съответно - да му се насладим пълноценно.

Кръглата решетъчна лъжица, с която сервирам маслини, едва ли ги прави по-вкусни, но изтегля мислите ми от страничните им криволици много успешно. И вместо да планирам утрешните задачи, се радвам на зехтиновия аромат и хрупкавата плътност на маслината. Все пак маслини не се ядат всеки ден, но на масата ежедневно присъства хлябът. Пресният домашен хляб, поставен в красив панер, е сам по себе си наслада, а купичките с орехово олио и със самардала превръщат хапването в истински пир.

Другото ястие, присъстващото постоянно на трапезата, е салатата. Независимо дали тя е мезе за ракията, предястие или гарнитура, поднесена в забавна купа, доставя не само витамини и минерали, а и добро настроение.

Когато няма салата сутрин, за подобряване на настроението и за събуждане обикновено разчитаме на някаква чаша - за чай, за кафе, за фреш. И колко по-хубав е денят, ако освен с необходимата ни течност тази чаша ни зареди положително и с красотата си, а потракването на чашата в чинийката ни разсънва по-нежно от звъна на будилника.

След закуската много често се налага, преди да хукнем към работата, да приготвим предварително обяда или вечерята. За бързите манджи обикновено не са необходими много съдове, уреди и пособия, но често малките улеснения помагат готвенето да не се превърне в досадно бреме - като белачката например. Може да обелите и картофите, и краставиците, и ябълките с нож, но с белачката става много по-лесно, по-бързо... и по-тънко. Тя е едно от нещата, които взимам със себе си, ако готвя извън моята кухня повече от 2 дни - заедно с тирбушона. Ваденето на коркови тапи без помощта на добър тирбушон е истинско мъчение, дори и виното да е необходимо само за соса. А още по-досадно е, ако плуват парченца корк в чашата, които да развалят удоволствието от виното.

За разкриване на ароматите и вкусовете на виното освен подходяща чаша понякога е важен и въздух. Контактът с кислорода позволява на виното да развие ароматите си и да омекоти танитите, затова той е необходим за по-плътни, отлежали в дъб вина. За да се осигури на виното живителният досег с въздуха, обикновено се използват декантери или аератори - фунии, които завъртат виното и така му осигуряват контакт с въздуха, докато го наливате в чашите. Освен в чашите виното се представя много добре и в чиниите. Рецептите за готвене с вино са всевъзможни, но за изпълнението на една от тях е необходима специална екипировка - малък преносим котлон, огнеупорен съд и вилици с дълги дръжки. Всички тези неща са нужни, за да се приготви фондю. Това ястие е измислено от селяните в Швейцария, за да оползотворят вече изсъхналите парчета сирене и хляб, а днес се сервира и в най-луксозните ресторанти по света.

Стремежът към практичност е помогнал за измислянето не само на апетитни рецепти, но и за създаването на много полезни уреди, като бъркалата за „датско тесто", която улеснява значително забъркването на гъсти и тежки теста, като например за козунаци. Или пулверизатора за оцет, с който е по-трудно да се предозира киселата течност и същевременно я защитава от разливане в немирните детски ръце. Или лъжиците за сладолед, които освен за ограничена сезонна употреба, са много удобни за изваждане на сварените яйца от врящата вода, за оформяне на ориз или пюре за гарнитура във формата на топчета, за огребване на печена тиква, за дозиране на каймата за кюфтета.

Има и други кухненски пособия, които не се използват толкова многофункционално. Те изглеждат понякога безполезни, но, според стила на готвене и хранене, може да се използват често и дори да са незаменими. Вероятно тийнейджърите ще използват кръглия нож за пица и лъжицата за спагети ежедневно, а любителите на шкембе чорбата ще държат под ръка белачката и пресата за чесън.

Когато страстта към храненето и готвенето са задълбочи, тясната кухня се оказва разтегателна и приютява още някое на пръв поглед безполезно готварско пособие. Като тава за мъфини например. Особената й форма не ми позволява да я пъхна при останалите тави, мие се трудно, но не бих се разделила с нея, както и с формите за рязане на сладки. Сигурно във всяка кухня има такива неща, използвани рядко, но ценени и доставящи удоволствие от готвенето, дори и само веднъж в годината. Сред тях вероятно би се наредила и вилицата за охлюви, ако се сдобиете с такава. Тя прилича на тази за миди, но е двузъба и обикновено върви в комплект с щипки, с които се хващат горещите черупки, преди да се извади пълнежът им. А дали бихте използвали вилицата за омари по-често? Тя въобще и не прилича на вилица - по-скоро на шило със съвсем леко завит и раздвоен край. Направена е така, за да може да измъкне апетитните хапки и от най-тесните извивки на твърдата обвивка. Понякога в другия й край има тясна лопатка, с която могат да се изгребат вкусните сосове и дребни парченца месо от вътрешността на омара. Освен вилицата, за да се преборите с големите щипки, ще са необходими и специалните здрави клещи, подобни на орехотрошачка.

Всички тези особени прибори са всъщност съвременно изобретение.

Само допреди два-три века използването на вилица се е смятало за варварство и дори за грях. За да се хранят и благородниците, и обикновените хора са използвали пръстите си и ножовете си. Тогава един нож е бил достатъчен, за да се изяде и месото, и супата, и десерта. Днес разнообразието от модели и форми е повлияно в голяма степен от новите културни норми, но и от практичността и стремежа към качествено хранене.

Ножовете за сирене например са изработени така, че да не намачкват или размазват сиренето, защото насладата от храната се допълва от усещанията за текстурата й в устата. Целта е сиренето да се разтопи в устата, за да разкрие ароматите си, а не да се смачка и размаже по дъската и ножа. Затова са направени отворите по острието му. Когато сирената са по-твърди и еластични, се режат с нож, много напомнящ на лопатка за торта с вградена белачка за картофи. С такива ножове се получават тънки резени от ементал или гауда, а широкият им край помага за сервирането им. Много твърдите сирена, като пармиждано, е трудно да бъдат нарязани, затова или се стържат със специални ренедета, или се натрошават на малки парченца с малки заострени ножове, подобни на длета.

Започнали кулинарното си приключение само с нож в ръка, хората днес се забавляват, улесняват или затрудняват с разнообразни уреди на масата или в кухнята, макар целта им да е все още същата - да наситят сетивата си.

Автор: Ирина Иванова