Костенурки и лешояди в Родопите

... Елени и полудиви коне сред горите, големи и малки язовири, пленителни реки, древни крепости, светилища, гробници и още много вълнуващи кътчета са разпръснати из меките гънки на Източните Родопи. За два дни е невъзможно да се наслади човек напълно на прелестите им, но може да постави началото.

Пристигаме в петък вечер по тъмно и успяваме да усетим Родопите първо с апетитния пататник и прясната риба от близкото язовирче, приготвени от нашите домакини.

Рано на другата сутрин тръгваме по предварително набелязания маршрут. Точно след като излизаме от селото, виждаме в полето големи бели птици и децата започват да спорят дали това са пуйки, или не. Шумният размах на крилете им, който ги издига в небето ни напомня, че сме в царството на лешоядите. Съвсем наблизо, в гр. Маджарово, се намира Природозащитен център Източни Родопи, който активно работи за възстановяване на местната популация на грабливите птици.

Първата ни спирка е Перперикон - внушителен и с размерите, и с историята си. Пътят към него е стръмен, но усилието си заслужава. Бременните и по-малките деца могат да се изкачат и по по-полегатата и сенчеста пътека за връщане, която ще ги изведе направо до крепостта. От там се разкрива широка гледка към околността и към целия скален комплекс. Макар че на място няма указателни табели, информацията, която бяхме потърсили предварително ни подпомогна да се ориентираме из лабиринта от скали и да намерим и каменния трон, и церемониалната зала. Децата особено се впечатлиха от кръглия олтар и от огромния каменен резервоар за дъждовна вода. Вълнуваха се и да откриват във всеки камък следи от човешка обработка - вдлъбнатини за греди, прорези и улеи. Накрая откриха и розов скакалец, който окончателно ги убеди в магичността на светилището.

За лешоядите - http://vulturecenter.com/index.php

За Перперикон - http://www.perperikon.bg/

За Татул - http://seebulgaria.net/?p=712

За кромлеха - http://www.balkanmegaliths.bgjourney.com/Bulgaria/Menhiri/CROMLEHS/Dolni_Glavanak/DGl.html

За крепостта край с. Мезек - http://svilengrad.artcity2008.com/?p=22

За тракийската гробница край с. Мезек - http://svilengrad.artcity2008.com/?p=134

За моста на Мустафа паша - http://svilengrad.bg/

Продължаваме към Кърджали с намерение да хапнем и да разгледаме града. Но след като се поразходихме из центъра и градския парк и не открихме подходящо място за взискателното ни и шумно семейство, се отправяме към язовир Кърджали. Пътят през с. Енчец ни отвежда до рибарник и три ресторанта, построени върху водата и предлагащи прясна риба от язовира. Докато чакаме порциите пъстърва и сом на сач, децата разглеждат рибите в развъдника, а ние се наслаждаваме на приказната гледка към планините и си мечтаем следващия път да си направим разходка с лодка или освежаващ плаж.

Следващата каменна забележителност по нашия маршрут е светилището край с. Татул. То също е с дълга и интересна история, но на самото място много малко може да се разбере за нея. Находките от археологическите проучвания на мястото са пренесени в историческия музей в Кърджали, а светилището ни впечатлява основно с красивия изглед към околността.

А Родопите са вълнуващи навсякъде. След всеки завой на пътя към с. Долни Главанак планината ни изненадва с нови форми и изящество. Следваме табелите и малко преди да стигнем до селото, спираме на паркинга на информационен център, от който тръгва пътека към

единствения открит в България кромлех - мегалит от подредени в кръг каменни блокове.  Докато се изкачваме, настигаме една костенурка, която крачи с впечатляваща скорост по пътеката. А щом навлизаме в гората, сме изумени от множеството бели нощни  пеперуди, които пърхат наоколо. Оказа се, че сме уцелили момента, в който напускат своите меки кафяви пашкули.

Тъкмо започваме да недоволстваме от изкачването на пътеката и излизаме сред камъните на кромлеха. След като си поемаме дъх в близката беседка, се опитваме да си представим как е изглеждало мястото, когато е построен мегалита и за какво са го използвали.

Същите въпроси си задаваме и на следващия ден, когато стигаме до крепостта край с. Мезек. Сега в нея растат бадеми, но от преди около 10 века нейните бранители са охранявали пътя към Константинопол.

Много по-стара е тракийската гробница, която се намира от другата страна на селото. Построена е като храм по впечатляващ начин и е използвана по-късно за множество погребения. Заслужава си да се изслуша беседата на уредника. Така се обръща внимание на всички интересни детайли, като например дебелите гранитни прагове, издълбани от множеството човешки стъпки, минали през тях, още преди гробницата да бъде запечатана окончателно. Струва ни се, че сме пренесени назад във времето, въпреки че някои от детайлите в украсата изглеждат толкова близки до нас - като лъвската глава на дръжката на една от масивните врати, срещаща се и на портите на старите български къщи. Чувстваме кръвната връзка със строителите на древната могила и не ни се тръгва. Гладът ни обаче не се съобразява с настроението ни и ни принуждава да тръгнем към Свиленград. Преминавайки по моста на Мустафа паша, построен през 1529 г. и спомогнал за възникването на града, плавно се връщаме в съвременността и веднага започваме да планираме следващата ни обиколка на този наситен с история и красота край на България.

Автор: Ирина Иванова