Коледните десерти

Ето, отново идва това време на годината, когато лека-полека започва да ни завладява една от най-сладките магии - тази на коледните празници. Изваждаме кутиите с играчки, правим планове и резервации, по-организираните от нас започват отрано избора на подаръците, а другите отлагат за последния момент, за да се насладят по-добре на трескавите приготовления и  еуфорията от празника. От далечни времена Коледа като един от най-значимите християнски празници се свързва с изобилната трапеза, богатото меню и стремежа да бъде отбелязана по най-добрия начин. Но без какво не може една сладка магия? Освен подаръците под елхата, разбира се, това, на което най-много се радват и деца, и възрастни, са огромните количества коледни бисквити, сладки и бонбони, които се разменят и консумират с голямо удоволствие, и в големи количества. И ако днес го приемаме като естествено и нормално, то в основата на традицията сладости да се поднасят на Коледа стои фактът, че преди хиляди години захарта, екзотичните сушени плодове и ядките са били много скъпи и пазени само за празници. Канелата, ванилията, джинджифилът, черният пипер и бадемите идват в Европа през, Средновековието и като нещо ново, ценно и скъпо, веднага намират място в сладкишите и коледните печива. Характерно за някои традиционни коледни десерти е не само щедрата употреба на определени продукти, които през останалото време на годината се използват икономично, но и символиката, която се влага в тях. Най-известните в това отношение са френското коледно пънче и немският щолен.

Навремето коледното пънче е представлявало ствол от плодно дръвче, отсичано и изгаряно бавно в огнищата на къщите в продължение на няколко дни по време на коледните празници. С годините електрическите печки заменят огнищата, но традицията по този начин да се нарича добра реколта през новата година се запазва, като пънчето вече присъства на празничната трапеза под формата на десерт. В класическия си вид това е  руло от пандишпанови блатове и мармалад, покрито с маслен крем и украсено така, че да прилича на ствол с клони и дървесна кора.

Щоленът е богат на сушени плодове, масло и ядки, умерено сладък хляб, чийто начин на оформяне е строго специфичен. Овален, леко прищипнат асиметрично по дължина и обилно поръсен с пудра захар - това е традиционният щолен, символизиращ бебе, завито в бели пелени и приготвян в чест на Рождество.

В Англия обичаят се спазва, като за този ден се изпича известният фруктов кейк, богат на сушени или захаросани плодове и ядки. A за коледния пудинг са характерни скритите вътре късметчета - традиция, проявяваща се по един или друг начин в много страни и датираща още от езически времена. Монети, напръстници, копчета, пръстени.... - тук големият въпрос е кой какъв късмет ще има през годината.

Италианските десерти, характерни най-вече за зимните празници и познати по цял свят, са панетоне, панфорте и пандоро. Формата на най-известния - панетоне, наподобява папската тиара. Панфорте е с много богат вкус, наситен с ядки и плодове. Пандоро има форма на звезда в чест на коледните звезди. Много често вътрешността му се издълбава и се пълни с крем, сметана или сладолед.

За наша радост в днешно време обичаите за това какво точно да се поднесе на Коледа не са толкова строги, така че имаме възможност да експериментираме и всяка година да добавяме по нещо ново към менюто... Още един начин да запазим вълшебството на празника и сладостта на магията.

Автор и фотограф: Димитрина Бунова