Кокос WANTED

Рождено име: Coco

Родина: Югоизточна Азия

Отличителни белези: мургав, с наситен бронзов загар, силно закръглен

Най-често срещана дегизация: стърготини, сладолед, масло и мляко

Предполагаемо местонахождение: някой екзотичен остров в Тихия океан

Специално обучение: съблазняване

Издирван за: утоляване на жажда, разхлада и неустоимо удоволствие

Допълнителна информация: световна знаменитост; дългогодишни партньори - шоколад и ананас

Трудно е да си представим горещо лятно парти без разхладителни коктейли. В освежаващите напитки най-често откриваме екзотичния съблазнител - кокоса. Перфектна компания на плажа, докато се излежавате в шезлонг, той се грижи да направи почивката ви незабравима. Само той може да запали страстите, носейки свежа прохлада в летните горещини - особено в комбинация с ананас в коктейла Piña Colada. Белоснежните стърготинки от кокос, заскрежени по ръба на чашите, допълват романтичната атмосфера на вечерята за двама.

Орех или костилка 

Плодът на кокосовата палма е най-големият от познатите орехи. Странно, но факт - ботаниците го определят не като същински орех, а по-скоро като костилков плод, подобно на вишните и прасковите. Именно костилката, която специалистите наричат ендокарп, купуваме в супермаркетите. Външната обвивка (екзокарп) е изцяло отстранена, като е оставен мезокарпът, съставен от влакна - койра. В твърдата вътрешна хралупа, към която водят три отвора, се крие единствената семка, която се развива в кокосовия орех. Тя се състои от бял месест слой с дебелина около 10 мм, и ендосперм.

Индийски орех 

В миналото кокосът бил познат на арабите като индийски орех. Марко Поло също го нарича индийски, а Колумб отбелязва в личния си дневник, че на брега на новооткрита Куба видял множество високи палми с големи орехи от познатия „индийски вид". Кръстници на кокоса са моряците на Васко да Гама. Те го нарекли coco (порт. маймуна), тъй като плодовете с трите пори на високите палми им заприличали на лица на маймунки.

Месторождение

Предполага се, че родина на кокоса е Малайзия, където го отглеждат и култивират от незапомнени времена. Най-големият производител на кокос в света са Филипините, следвани от Индонезия. Кокосовата палма е извънредно важна и за икономиката на Малдивите. Ето защо е избрана за национална емблема на страната.

Стройните кокосови палми с корони от огромни разперени листа най-често са наклонени към морето. Предпочитат крайбрежието заради песъчливите почви и морската вода. Когато ги отглеждат далече от морето, например в Бразилия, се налага специално да ги подхранват със сол. За нормалното им развитие са необходими висока влажност на въздуха и голямо количество валежи. Плодовете им са 50-100 на брой средногодишно, растат на групи по 15-20 и съзряват за около 10 месеца, достигайки тегло до 2 кг.

През първите месеци

В недозрелите орехи сърцевината е мека и прилича на пъпеш. Ето защо някои я наричат кокосово желе. Ендоспермът в орех на 5 месеца съдържа предимно вода - прозрачна, хладна, сладко-кисела на вкус, богата на захари и витамини. При някои по-големи екземпляри количеството й достига до литър.

Юношество

Със съзряването в течността се появяват капки масло и емулсията придобива млечен цвят. Млякото постепенно се сгъстява и се превръща в копра - твърдата бяла сърцевина на ореха. За съжаление по нашите географски ширини се предлагат предимно зрели орехи, в които течността е много малко, а преобладава копра.

Зряла възраст

Цветът на повърхността се изменя от жълто-зелен до оранжев, а накрая малко преди да падне от дървото, е тъмнокафяв. Плодът се покрива с лъскава кора, под която откриваме дебел пласт жилави целулозни кафеникави влакна. Койрата е много по-суха и омеква. Свободното падане на плода от 30 метра височина би могло да предизвика не само травма, а дори инцидент с фатален край. Местните островитяни често се шегуват, че загиналите от ухапване на акула са по-малко от ударените от падащи кокосови орехи.

Всестранно развит

Местните жители на тропическите острови в Тихия океан почитат кокосовата палма като „дърво на живота", и я използват по хиляди начини. В миналото стволът на палмата бил популярен строителен материал, а листата служели за покрив на къщите. Прахът от корените ползвали за избелване на зъбите и като лек при разстройство. Днес от свежата сърцевина приготвят многобройни ястия и лакомства, а от изсушената копра извличат масло за пържене и готвене. Редом до кокосовото мляко запечената копра, нарязана на тънки резени, присъства в множество рецепти за традиционни ястия, като кокосов конфитюр. Остатъкът от сърцевината, след като се екстрахира, е храна на животните.

От листата се плетат кошници, от които водата лесно се отцежда, и различни подложки за домакинството, играчки и килими. Влакната, които обвиват кокосовия орех - койра, се прилагат в изработването на килими, четки и рибарски мрежи и въжета, които не потъват и не гният в солената морска вода. От твърдата обвивка на кокоса и от ствола на дървото пък се изработват домакински съдове, копчета, играчки, сувенири, декорации, матраци, мебели, музикални инструменти... В театър Foley постигат невероятни звукови ефекти, като с половинки от кокосовата черупка произвеждат звук, подобен на конски тропот. От черупката се произвежда и активен въглен, предпочитан заради порьозността, която ефективно абсорбира газове и миризми. Кокосовото масло е универсално - използва се в кулинарията, като смазка и като суровина за производство на козметични и миещи препарати.

Освен за прехрана, утоляване на жаждата и производство на всевъзможни предмети кокосът е от особено значение и за много културни и религиозни обичаи. Кокосовият орех, символ на утробата, се поставя на отвора на гърне за плодовитост, а цветовете на кокосовата палма са неизменна част от празничната декорация за сватбени церемонии.

Морски пътешественик

От наклонената палма орехите падат директно в морето. Твърдата непроницаема пореста обвивка на кокоса е приспособление за живот близо до морето. Тя държи ореха на повърхността на водата. Той се носи от океанските течения из цялото крайбрежие. Запазва жизнеспособността си и открие ли остров, намира пристан. Куриоз, но кокосът е достигал далеч на север чак до далечната Норвегия.

Лековити сили

Консумацията на кокос нормализира функцията на щитовидната жлеза и усилва защитните сили на организма срещу различни инфекции.  Богат е не само на мазнини, но и на протеини, желязо, фосфор и цинк. Нивото на холестерола се нормализира благодарение на съдържащата се в кокоса лауринова киселина. Мастните киселини, макар и наситени, са със средна дължина на веригата и „изгарят" много бързо, доставяйки енергия, без да се натрупват. Ето защо кокосовата вода и млякото са в основата на редица спортни енергийни напитки, които бързо възстановяват силите след усилена тренировка. Кокосовото мляко и маслото се славят като мощни афродизиаци. Те влияят благоприятно на дейността на храносмилателната система. С брашно от кокос се увеличава хранителната стойност на печивата - изключително подходящо при лечебно хранене в случаите с малнутриция.

Източник на здравословна енергия

Дълго време специалистите упорито избягваха богатия на мазнини кокос в диетите за отслабване. Не са за подценяване калориите в 100 г копра (350 в суровата копра), които бледнеят пред тези в изсушените кокосови стърготини. Въпреки това в последните години маслото от кокос завоюва висока оценка. Жителите на местата, където расте кокосова палма, не страдат от диабет и други съвременни болести, като атероскероза и други сърдечносъдови заболявания.

Агент провокатор

Кокосът е сред най-често срещаните пет хранителни алергени в Индия. Някои получават контактен дерматит при прикосновение с козметични продукти с кокос. Преди няколко години в САЩ Food and Drug Administration (FDA) наложи изискване кокосът да се регистрира като дървесен вид ядка и когато е съставка на готов хранителен продукт, да се отбелязва на етикета. 

Спасители на плажа

Кокосовата вода в кухината на ореха е стерилна и може да послужи за интравенозно вливане. При тежки кръвозагуби или обезводняване тази импровизирана система с изотоничен разтвор на захари, протеини и витамини спасява живот. Кокосовата вода е подходяща и за всички, които мечтаят за кадифено гладка кожа, блестяща и силна коса. Неслучайно Мадона, убедена в здравословния разкрасяващ ефект на кокоса, подема кампания за лансиране на производство на кокосова вода.

Кокосът е широко използван в кулинарията - плодови салати, супи, основни ястия, десерти, сладкиши и целувки. Кокосовото мляко се съчетава чудесно с пикантни тропичести ястия с къри или апетитен сос разядка, а кокосовият чипс е популярна занимавка за туристите на Хаваите и Карибите. За плънка може да използвате пастет от кисело мяко, настърган кокос, джинджифил, кориандър и грахово брашно. В кухнята fusion съчетанията в никакъв случай не са просто смес, а истинско изкуство. Неустоимите кокосови целувки и изкусителните macaroons са сред безбройните кокосови сладкиши. Примамливото шоколадово десертно блокче Bounty ни изпълва с щедрост и изобилие благодарение на кокосовото масло и стърготини.

Няколко стратегии за правилен подход към кокоса

При избор на кокос го огледайте внимателно и с пръсти натиснете трите кръгли петънца в горната му част, за да проверите дали не са загнили. Разклатете ореха близо до ухото си. Ако доловите бълбукане, имате шанс да пийнете свежа кокосова вода!

1. Пробийте една от дупките на ореха с отварачка за вино.

2. Почистете кората с белачка за картофи.

3. Ако настържете на ренде или в кухненски робот месото на кокоса, ще получите изключително ароматни стърготини.

4. Запечете стърготините на 180°С за няколко минути, докато придобият розовокафеникав цвят. Така ще усилите неколкократно великолепния им аромат.

5. Ако държите да опитате кокосово мляко, накиснете стърготините и изстискайте.

6. За снежнобели бонбони, подобно на заскрежените „Рафаело", оваляйте в кокосови стърготини топчета от смлени сушени плодове и ядки.

7. Помнете, че кокосът никак не обича да се застоява в кухненския шкаф за дълго. Ако престоят повече от месец, кокосовите стърготини губят невероятния си аромат и вкус. Какъв по-добър повод по-често да изкушавате гостите със собственоръчно направени кокосови сладкиши!

Идеалният десерт

Класическото съчетание на ориз и кокосово мляко - оризовият пудинг, от векове присъства в източната кухня. Както всичко гениално, традиционната рецепта за индонезийски пудинг е доста проста. Свареният ориз се насипва във формички, предварително намазани с масло. Залива се с крем от кокосово мляко, яйца и захар, сварен на бавен огън за около десетина минути. За още повече разкош може да се добавят бланширани бадеми, различни подправки, ликьор. Съвсем уверено можем да твърдим, че оризовият пудинг е сред най-вкусните десерти. Без да съдържа хиляди калории или захар, той е прекрасен аристократичен завършек на всеки изискан обяд.

Разхлада на кристали

Не се отчайвайте, че в горещините задължително трябва да включвате фурната, за да изпечете различни здравословни кокосови лакомства. Можете да си подарите несравнимо удоволствие и с великолепния кокосов сладолед. Навлажнете с кокосова вода кокосовите стърготини. Поставете ги в пликчета и ги замразете, като без размразяване ги използвайте за различни разхладителни напитки с тропически вкус.

Екзотична свежест

Кокосовият нектар, или neera, е популярна екзотична напитка. Получава се при разрязване на цветните разклонения на кокоса. От една палма годишно се получава около 300 л neera. При ферментиране кокосовият нектар се превръща в палмово вино. Палмовите слабоалкохолни напитки са добър заместител на алкохолните напитки от грозде, забранени за консумация на островите, където преобладава ислямът. На Филипините дестилатът arrack е познат под името coconut vodka. На Малдивите традиционно сгъстяват кокосовия сок на сироп или го изсушават на палмова кокосова захар, наричана jaggery.

„Сърцето" на палмата

Сърцевината на палмата във вътрешността на стъблото наричат сърце или „палмово зеле". То е с вкус на бамбук. Покрито е с тънка коричка, а отвътре има кремообразна консистенция. Използва се като гарнитура или за салата в консервиран вид, напр. салата „Милионер". Най-голям световен производител на палмово зеле е Южна Америка - Еквадор и Бразилия, а най-търсено е във Франция.

Автор: д-р Светлана Михайлова