Когато се заех със задачата да открия кавалера на 21-ви век си помислих, че няма нищо сложно в това, кавалерът просто е изчезнал вид, превърнал се е в екзотично, отдавна забравено „същество", за което можете да прочетете само в Червената книга.

Най-добрият начин да се проведе едно „изследване" е да се събере достатъчно информация от различни източници и да се съпостави. Така постъпих и аз. Първо се разрових в Интернет. Там информацията е многобройна и разнородна. Съвсем естествено установих, че темата е доста противоречива и, разбира се, има поне две гледни точки. Следващата стъпка беше живото интервю.

Моето проучване започна с непринудена дискусия. Събрахме се приятели - момичета и момчета, на една маса, и поставих темата: „Какъв е кавалерът на 21-ви век и съществува ли изобщо?". Така небрежната дискусия постепенно се превърна в ожесточен спор. Разделихме се на отбори, защитавахме различни тези. Мъжете неистово се бореха срещу нас и се опитваха да ни убедят, че ние жените сме виновни за изчезването на кавалера. А ние обвинявахме тях, че не се стараят да ни ухажват и не ни глезят. Затова съвсем естествено стигнахме до момента с определянето и дефинирането на това що е то кавалер. Оказа се, че мъжете и жените имат доста различна представа.

За мъжете, да бъдеш кавалер, означава от време на време да купуваш цвете - само с повод, по празници, от време на време да правиш комплимент - с ясна цел, да помагаш на дамата да си смени гумите или каквото и да било по колата, разбира се понякога може и да отваряш врата.

За жените кавалерът е мъж, който едновременно е търсен идеал, и който не е адекватен на действителността, мъж, от който ние жените нямаме нужда, защото с всичко можем да се справим сами. Затова, ако попитате случайна дама какъв мъж търси, тя ще ви каже "галантен, грижовен, отзивчив, щедър", а всъщност не е ли това описанието за кавалера?

Второто нещо, за което се замислих е, че повечето хора бъркат кавалерството с романтиката. Не, да бъдеш кавалер означава да обръщаш внимание на детайлите, да ухажваш жената до себе си и да правиш всичко по силите си, за да се чувства тя истинска жена.

И така, докато спорехме, докато обвинявахме кой какво и защо не прави, се замислих... Кой уби кавалера?! Тогава се опитах да си спомня кога за последно съм приемала помощ от мъж. Всъщност доста често се обръщам с думите: „Мога и сама!" Така с гордо вдигната глава, с треперещи ръце и крака пренасям гумите на колата от едно до друго място. Да, аз мога сама!

Съвсем скоро се оказах в ситуацията, в която мъж просто така, без причина, стана рано сутринта, докато се къпех преди работа и слезе да изчисти колата ми от снега. Това беше едно от най-милите неща, които някой беше правил. Но какво казах аз: благодаря, но нямаше нужда, можех и сама! Да, можех, но същата тази сутрин нямаше да пътувам към работа с усмивка на лицето и да не обръщам внимание на задръстванията по пътя.

Всъщност кога жените станахме толкова „силни" и започнахме да се справяме с всичко сами? Ще кажете еманципация! Да, но какво в действителност би трябвало да представлява еманципацията? Това е процес, който дава равни права на мъжете и жените, процес, в който жената вече не е допълнение към мъжа, а отделна личност с право да гласува, да работи и да се развива. Всичко е прекрасно и аз напълно подкрепям това развитие, аз съм еманципирана, работя, карам кола, гласувам. Но мили дами, нека не извземаме функциите на мъжа.

Сега бих започнала от самото начало, а именно какви качества притежава кавалерът - смелост, справедливост, милосърдие, щедрост, благородие, целомъдрие, чест и куртоазия. Според тълковния речник думата „кавалер" означава мъж с вежливо и изискано поведение към жените. Не мисля, че има жена, която би отказала или отхвърлила такова внимание и отношение към нея. Затова ще ви попитам още веднъж: Кога за последно мъж ви е отварял врата? А кога ви е сервирал закуска в леглото?

Въпреки че, живея в 21-ви век, въпреки че се боря с много неща, не искам да се превръщам в мъж, напротив, искам да съм дама и до мен да стои кавалер.

 

Автор: Биляна Цветкова