Как да се храним балансирано през зимата?

И тази година природата ни изненада и буквално от сандалите преминахме на ботушите. И като добавим и пренастройката към зимното часово време (в края на октомври), се получава двоен стрес за организма. И той, или по-скоро на подсъзнателно ниво - ние, се опитавме да компенсираме това с повечко храна. Сякаш вторият глас в нас проговаря: „Искам ето онази мазна баничка! Искам още една филийка и едно сладкишче, моля...!".

Разбира се, повечето ядене не само че не помага, а ни гарантира излишни килограми. Как да се справим? Допитахме се до един от доказаните специалисти в България д-р Людмила Емилова.

Когато се храним правилно, получаваме неограничен запас от жизнена енергия и по естествен път отхвърляме мазни, солени, сладки и много подправени храни. Консумацията им е порочен кръг, от който се излиза трудно. Организмът се натоварва прекомерно и при най-малкия сигнал за отпадналост и дискомфорт ние му хвърляме следваща огромна доза от храна, кафе, газирани напитки, десерти и какво ли не. Всъщност се гаврим със себе си и когато тялото каже „До тук! Да беше се грижил поне малко какво поглъщаш", се отключват болестите. Тогава тръгваме по всякакви специалисти, подлагаме се на какви ли не процедури и диети, но често без успех. Защо да се чака критичен момент, вместо да се живее в хармония с природата? Този въпрос не ми дава мира, защото съм убедена, че ако веднага започнем да учим децата как да се хранят, имаме шанс нацията да се спаси. Затова да помислим към какво посягаме, какво избираме да сложим на трапезата, защото примерът ни възпитава бъдещото поколение.

Повечето хора естествено прибягват до по-мазни и по-тежки храни, сякаш за да запасят организма си. Как да избегнат това, предвид че зимата е доста по-ограничен период откъм разнообразни плодове?

Късната есен е с невероятно богатство на българската природа. Винаги съветвам да се избират плодове и зеленчуци, расли в нашите географски ширини, а не пропътували хиляди километри. След лятната пъстрота идват круши, ябълки, грозде, дюли, дренки и други червеноцветни плодчета с доказан противораков ефект. Постепенно могат да се включат и цитруси. Вече се знае, че много от нашите зеленчуци имат по-голямо съдържание на витамин С например дори и от цитрусите. Консумацията на червени пиперки, моркови, зеле, тиква, алабаш, червено цвекло, гулия (земна ябълка) ни зарежда със здраве и отлично настроение. През всички сезони можем да си приготвяме и чудодейната напитка смути. Зеленолистните зеленчуци в нея са много полезни и могат да обхващат цялото многообразие на нашата природа. За жалост консумацията на смути у нас все още не е достатъчно популярна. В САЩ, редица европейски страни, в Русия, смути менютата са задължителни за реномираните и модерни заведения. Надявам се час по-скоро това да се случи и тук.        

Повечето семейства преминават на комбинирани витамини под формата на таблетки. Възможно ли е да минем без тях и доколко с по-голямо количество на плодове и зеленчуци можем да получим по-голям витаминен заряд?

Неоспоримо е, че т.нар. добавки не могат да заменят богатството на витамини, минерали, антиоксиданти, ензими, които ни дават пресните плодове и зеленчуци. Известно е, че човешкото тяло се нуждае от около 40 витамина и минерала. Но в последните години учените са открили микронутриентите, наречени фитохимикала, които имат голямо влияние върху здравето и предпазването от тежки хронични заболявания. Идентифицирани са около 12000 фитохимикали, които се съдържат в естествените (непреработени) растителни храни. Фактът предизвика бурни дебати и вълнение в научните среди в сравнение с времето на откриване на първия витамин - началото на ХХ век. Няма как да приемем достатъчно количество и разнообразие от фитохимикалите чрез добавки. Тази печеливша индустрия може да се окаже по-слаба от многообразието на природата и на всички открити и все още неоткрити полезни нейни елементи. Те се съдържат в истинската храна и когато пропускаме шанса да ядем плодове и зеленчуци, безотговорно обръщаме гръб на нутриентите, които могат да ни предпазят от всякакви болести.

Добра идея ли е и през зимата да се правят т.нар. разтоварващи дни - с плодове, мед и чай и колко често?

Тази отлична идея е приложима през всички сезони. За зимата тя ни гарантира да ограничим опасността от често боледуване и да се разминем с тежките усложнения. За хората с нормално и по-високо тегло е добре да се остава веднъж седмично на плодове, билков чай, мед и вода или това да се прави винаги след обилни трапези по някакъв повод, за да се прочистим. Тези, които са с поднормено тегло, могат да прилагат разтоварващите дни при новолуние и пълнолуние - т.е. два пъти в месеца. Опитът ми показва, че при тях дори килограмите могат да се нормализират.

А трябва ли да намалим количеството на приеманата вода - през лятото по правило се приемат повече течности?

Водата е жизнена необходимост и не бива да обвързваме приемането й със сезоните. Винаги съветвам пациентите да пият вода в количество, което организмът им определя като необходимо и естествената потребност диктува.

Истина ли е, че три седмици са необходими на организма да се настрои към зимата (това е периодът, в който имунната система е уязвима)?

Научни изследвания показват, че период от около три седмици е важен за адаптиране при смяна на часово (астрономическо) и лятно време. Има различни, напълно противоположни мнения на специалистите за ефектите върху здравето и духа на човека. Но по отношение на преходите между сезоните мисля, че този кръговрат е естествен и не ни натоварва непосилно. Във всички случаи, ако умеем да се радваме на слънчевите лъчи върху златните есенни листа, настроението ни ще е добро и няма да се мръщим на идващите студове.

А как да се справим с т.нар. синдром на падащите листа?

Точно с този синдром учените обясняват неразположенията при преместването на часовника. При различните хора той се проявява по различен начин и съветите трябва да са индивидуални, като се отчитат много фактори. Описани са например прояви на повишена тревожност или пък на непреодолима ленивост. Специалистите са наблюдавали и други крайни състояния, които свързват с преместването на часовниковите стрелки. Според мен всяка намеса в естествения ход на времето е в противовес на естествените човешки нагласи. Но без да имам собствени проучвания, не мога да давам универсални съвети. Препоръката ми е да се храним природосъобразно, да мислим с любов и благодарност за света край нас и да не пестим любовта си към близките и приятелите.

Интервюто взе Димитрина Пандурова