ФЛОРЕНЦИЯ – градът на Медичите

Утро е и уютна тишина обгръща Стария град, но не задълго. Скоро вълна от туристи ще залее уличките му. Градът може и да не е поредното туристическо клише, но съкровищата, които пази, отдавна са го поставили на картата на пътешественици, туристи, художници и писатели и ще си остане там, защото Флоренция никога няма да излезе от мода.

Всеизвестен е фактът, че Италия е страната с най-много обекти под егидата на ЮНЕСКО. През 1982 г. организацията включва в своя списък целия исторически център на Флоренция, за да спомогне за опазването на всички архитектурни перли, които изминалите столетия милостиво са съхранили до наши дни, а те никак не са малко – базиликата Санта Мария дел Фиоре и църквата Санта Кроче, дворците Уфици и Пити, Палацо Векио и Понте Векио. Всички те някога са попадали зад изградената в края на XIII век по проект на Арнолфо ди Камбио крепостна стена с 12 порти и 63 кули, от които до днес са достигнали едва 11. Нещо повече, смята се, че на територията на Стария град се съхранява около една трета от най-великите произведения на изкуството в световен мащаб.

Флорентинското Дуомо, дело отново на Арнолфо ди Камбио, е една от средновековните сгради с непокътнато от времето великолепие. Строителството й започва в края на XIII век и продължава цели 140 години. „Санта Мария дел Фиоре“ е най-голямата катедрала по онова време, а днес се нарежда на трето място след „Свети Петър“ във Ватикана и „Свети Павел“ в Лондон. Но най-изумителното е как бижутерът Филипо Брунелески успява да създаде прословутия й осмоъгълен купол. Всъщност той изгражда два купола един в друг, но тайната на подреждането на четирите милиона тухли и до днес остава скрита под пластовете на времето.

Недалеч от Дуомото, на Площад Синьория, повече от седем века се възправя като страж още една забележителна сграда – Палацо Векио. Създаден, за да приюти ръководния орган на Флорентинската република, а по-късно превърнат в резиденция на Козимо I де Медичи, днес в Стария дворец се помещава кметството на града.

И като стана въпрос за Медичите, разцветът на Флоренция съвпада с управлението на облечената в авторитет и престиж фамилия. Тяхната банка финансира изграждането на купола на Брунелски; Джорджо Вазари проектира за тях двореца Уфици, където да бъдат събрани важните административни служби (uffici), както и коридора, който го свързва с двореца Пити, превърнал се в новия дом на знатната фамилия след Палацо Векио. Списъкът на построеното и придобито за близо 350-годишното им управление е почти безкраен.

Знам, че за италианците времето е разтегливо понятие, но скитайки из лабиринта от улички на Стария град, и аз губя своето възприятие за време, на моменти се чувствам замаяна и дезориентирана. Явно ми липсва нужната доза оригиналност, защото дори не съм първата, у която се зараждат тези усещания. Наричат го Флорентински синдром по името на града, чиито съкровища подлагат на изпитание всички сетива и предизвикват това психосоматично състояние. Описано е за първи път от френския писател Стендал, който, излизайки от църквата „Санта Кроче“, едва не губи съзнание от прекомерната стимулация на сетивата.

При несвикналите с толкова много изтънчена красота признаците не само не отшумяват, а напротив, засилват се в дворците Пити и Уфици, където днес се съхранява най-богатата колекция от ренесансово изкуство в света. Многобройните шедьоври, изложени в тях, сред които произведения на Микеланджело, Ботичели, Караваджо, Тициан, Веронезе, Рубенс, Леонардо да Винчи, Рембранд и Рафаело, са били собственост на същата знатна фамилия, преди Анна Мария Луиза де Медичи (последната представителка на рода), да дари безценната колекция на Флоренция.

Автор: Елица Лукова